3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
С..18.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1782/2018 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 10077 от 31.05.2018 г., подадена от А. Ц. Г. – синдик на „Денков строй – 94” ЕООД /н/, [населено място], срещу определение № 1176 от 10.04.2018 г. по ч.гр.д. № 1578/2018 г. на Апелативен съд – С., Гражданско отделение, 1 състав, с което е оставена без уважение подадената от него частна жалба против определение от 26.02.2018 г. по ч.т.д. № 39/2018 г., с което Софийски окръжен съд е изпратил по подсъдност на Окръжен съд – Разград делото, образувано по молба за обезпечение на бъдещ иск.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Твърди се, че след като отменителните искове са подсъдни на съда по несъстоятелността, не може да се приеме, че производството за обезпечаване на бъдещ такъв иск, предявен от синдика, следва да се развие пред друг съд. Тези твърдения са основани на разпоредбата на чл.613 и чл.621а ТЗ, както и на процесуалното качество на синдика при предявяване на иск по чл.647 ТЗ.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.3 и на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1. Приложима ли е изборната местна подсъдност по чл.390, ал.1 ГПК при обезпечаване на бъдещ отменителен иск по чл.647 ТЗ, предявен от синдика и 2. При упражняване на избор от синдика в първата хипотеза – по чл.390, ал.1, пр.1 ГПК, кое е определящо – седалището на дружеството-длъжник или адресната регистрация на синдика.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, с който е потвърдено определение на първоинстанционния съд за прекратяване на обезпечително производство, поради неподсъдност на молбата пред сезирания съд.
За да постанови атакуваното определение, съставът на Софийски апелативен съд е приел за неприложима разпоредбата на чл.390, ал.1 ГПК, обосноваваща подсъдност на молбата по адреса на ищеца, с оглед спецификата на правомощията на синдика и правата, които защитава, предявявайки искове за недействителност на сделка на дружеството в несъстоятелност, сключена в периода и при условията на чл.647, ал.1, т.3 ТЗ. Изведен е извод, че съобразно разпоредбата на чл.390, ал.1 ГПК единствено местно компетентен съд да допусне исканото обезпечение е съда по местонахождението на имотите, предмет на обезпечителна възбрана – Окръжен съд – Разград. По тези съображения въззивният съд е потвърдил становището на Софийски окръжен съд за изпращане на делото по подсъдност на Окръжен съд – Разград.
Настоящият състав счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на атакувания въззивен съдебен акт.
Доводите на частния касатор за очевидна неправилност на определението са основани на „видимо тежко нарушение на съдопроизводствените правила”, довело до постановяване на неправилен акт и до невъзможност за синдика за обезпечи бъдещ иск пред компетентния съд. Съгласно формираната практика на ВКС по приложение на въведеното със ЗИД на ГПК – ДВ бр.86 от 2017 г. ново самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, за да е налице очевидна неправилност, тя следва да е съществена до такава степен, че да е възможно да бъде констатирана без необходимост от анализ или излагане на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила или необоснованост. Очевидна неправилност ще е налице при постановен съдебен акт в явно нарушение на закона, или извън закона, или при явна необоснованост, поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика. Няма да е налице посоченото основание при : незаконосъобразност на въззивния акт в резултат на неточно прилагане на закона, или в резултат на неточното му тълкуване, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, или при неправилно възприета фактическа обстановка в резултат на необсъждане на доказателствения материал по делото в неговата цялост и логическа връзка. В последните случаи е необходимо касаторът да приложи изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, обосноваващо основния селективен критерий и кумулативно някоя от допълнителните предпоставки по т.1 – 3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид горното и с оглед съображенията, на които е основано искането за достъп до касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, то следва да се прецени като неоснователно.
Изрично формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси не покриват изискванията на общия селективен критерий. Първият въпрос е пряко релевантен към правилността на въззивното определение, доколкото отговорът му предпоставя извършване на преценка за законосъобразност на извода относно местнокомпетентния съд за произнасяне по молбата за налагане на обезпечителна възбрана. Тази преценка е извън производството по селектиране на жалбите, в какъвто смисъл са и указанията, дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. По въпроса, свързан с упражнено от синдика право на избор при заявено искане за обезпечаване на бъдещ отменителен иск и в тази връзка – кое е определящо – седалището на дружеството – длъжник или адресната регистрация на синдика, липсва изрично произнасяне от страна на въззивния съдебен състав, което да е обусловило изхода на делото.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1176 от 10.04.2018 г. по ч.гр.д. № 1578/2018 г. на Апелативен съд – С., Гражданско отделение, 1 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: