О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
София 26.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет първи и април през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 193 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Л. Б. И. от гр. П.,чрез процесуалния си представител-адвокат П. против въззивно решение № 1* от 1.12.2009г. по в.гр. д . № 2* по описа за 2009г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2* от 12.08.2009г. по гр.д. № 2744/08г.на Пловдивски районен съд,ХVгр.състав,с което е уважен иск в размер на 484.36лв.-неизплатена компенсация за инфлация,съгласно КТД и са отхвърлени предявените искове за –разликата от присъдения размер до 1 288.44лв., за 415.96лв.-неотчетен и неначислена инфлация върху допълнителното възнаграждение/клас, за 189.80лв.-разлика между дължимо и изплатено обезщетение по чл.224 от КТ и за 5 411.64лв.-разлика между дължимо и изплатено обезщетение по чл.222 от КТ,във вр. с чл.37 от КТ като неоснователни и недоказани.
В представеното изложение като основание за допустимост се сочат нормите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК,във връзка с поставения въпрос за това дължи ли се начисляване на инфлация върху обезщетенията при прекратяване на трудовото правоотношение по чл.222 от КТ при договореност в колективния трудов договор за начисляване на инфлация върху основното трудово възнаграждение. Позовава се на решение № 890 по гр.д. № 2729/09г.на ПРС, решение № 977 от 17.04.2009г.по гр.д. № 2243/09г.на ПРС, решение № 973 от 9.04.09г.по гр.д. № 2661/09г.на ПРС и решение № 976 от 17.04.09г.по гр.д. № 2307/09г.на ПРС,в които твърди,че е дадено разрешение в обратен смисъл на даденото в обжалваното въззивно решение.
Срещу така подадената жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си/в допустимата до касационно обжалване, съгласно нормата на чл.280 ал.2 от ГПК, част/ въззивният съд е приел,че претендираната сума, няма постоянен характер,поради което не е елемент от брутното трудово възнаграждениеговореното компенсиране на работната заплата с процента на инфлация не се включва в брутното трудово възнаграждение, а се начислява върху основната заплата по сключения трудов договор, поради което не влияе на размера на обезщетенията. Крайните изводи на своето решение, съдът е мотивирал с начина на формиране на брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ основанието за обезщетение, което извън случаите на чл. 177 и 228 КТ, включва само допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер или договорените такива с индивидуалния трудов договор.
При така изложените мотиви на въззивния съд е ясно,че поставеният от касатора въпрос –за дължимостта на начисляване на инфлация върху обезщетенията при прекратяване на трудовото правоотношение по чл.222 от КТ- е от значение за изхода на делото,тъй като е свързан с решаваща воля на съда. За същия, обаче,няма доказателства да е решаван противоречиво от съдилищата. Представените от касатора решения на ПРС не обосновават извод за противоречиво решаване,тъй като разглежданият в тях въпрос не е идентичен с поставения в настоящата жалба. Това е така, защото те са свързани с начина на формиране на работната заплата, съобразно на клаузите на колективния трудов договор от 01.07.2004 г., но не са свързани с базата, въз основа на която се определя обезщетение по чл. 222 КТ, което е предмет на обжалваното решение.
В случаите като настоящия,когато основанието за присъждане на обезщетение по чл. 222 КТ е възникнало при действието на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (ДВ, бр. 9 от 2007 г.), брутното трудово възнаграждение, въз основа на което се определя обезщетението включва основното трудово възнаграждение, допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат за съответния период с полагащото се основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Определените в колективния трудов договор суми за компенсации, свързани с инфлацията, след отмяната на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения, считано от 01.07.2007 г., не се включват в брутното трудово възнаграждение по чл. 3 от НСОРЗ, поради което няма основание да бъдат включени и като основа за изчисляване на обезщетенията по чл. 222 КТ.
С оглед на горното,като намира,че поставеният от касатора въпрос не се решава противоречиво от съдилищата и не е от значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитие на правото, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 1.12.2009г. по в.гр. д . № 2* по описа за 2009г. на Пловдивски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.