О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
Гр.София, 16.07.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети юли през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря ………………. след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 261 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “К”Е. , гр. Д. срещу определение № 50/03.02.2009г., постановено по ч.т.д. № 54/09г. от Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 10.11.2008г. по т.д. № 183/08г. на Д. окръжен съд за прекратяване на производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и е постановено в противоречие с практиката на ВКС, както и въпросите, по които се е произнесъл съдът се решават противоречиво от съдилищата.
Ответникът “Ф”А. , гр. Д. оспорва жалбата и допускането на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу акт, подлежащ на обжалване пред ВКС по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, но при наличието на основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Производството по т.д. № 183/08г. по описа на Д. окръжен съд е образувано, след разделяне на обективно съединените претенции, по иск на “К”Е. срещу “Ф”А. за признаване на установено, че ищецът няма непогасени парични задължения в размер на 56000 лв. по договор за течни горива и смазочни материали от 12.01.2006г. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че за всяка от шестте извършени доставки по договора ищецът е издавал на ответника записи на заповед за сума, представляваща 150 % от стойността на стоките. Ищецът погасил изцяло задълженията си, но ответникът неправомерно задържал записите на заповед.
В писмения отговор по исковата молба ответникът не оспорва, че задълженията на ищеца по договора за изпълнени изцяло, но възразява, че му е върнал всички издадени записи на заповед.
С допълнителната искова молба ищецът обоснова правния си интерес с отказа на ответника да му върне издадените записи на заповед, както и с отказа му да извърши действия по заличаване на вписан особен залог. Изложени са и твърдения за отправени заплахи от страна на ответника.
В допълнителния писмен отговор ответникът се е позовал на реда за заличаване на вписания особен залог и на обстоятелството, че преди завеждане на делото е изразил готовност като кредитор да представи необходимото писмено съгласие за заличаване, но ищецът не заплатил следващите се държавни такси.
За да постанови обжалваното определение за потвърждаване на първоинстанционния акт за прекратяване на производството по делото въззивният Варненски апелативен съд е приел, че отсъствието на извънсъдебно или съдебно оспорване на факта на погасяване на задълженията на ищеца обуславя извод за липса на правен интерес от иска съгласно чл.124, ал.1 ГПК. Такъв интерес не е мотивиран и с евентуалното задържане на издадени записи на заповед, след като не са предприети действия по принудително изпълнение, а установяването на несъществуване на вземането няма да има за пряк резултат заличаване на вписването на особения залог.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Частният жалбоподател не е формулирал изрично материалноправен или процесуален въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но доколкото поддържа, че за него съществува правен интерес от предявяване на иска, то се поставя най-общо въпросът за правния интерес на ищеца от водене на отрицателен установителен иск, включително и при наличието на признание на ответника на твърдяните факти. Цитирана е правната докрина и са приложени копия от определения на ДОС и на ВАС, постановени по образуваните дела след разделянето на претенциите в отделни производства.
Въпросът за правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК е винаги специфичен за делото и е обусловен от фактическите твърдения и правните доводи на ищеца. Съдебната практика не би могла да бъде уеднаквена, като се даде разрешение при какви точно твърдения на ищеца относно факти и обстоятелства за него съществува правен интерес от предявяването на установителен иск. Преценката е винаги конкретна, като практиката в съответствие и с чл.97, ал.1 ГПК /отм./, аналогичен на чл.124, ал.1 ГПК, се ориентирала към допустимост на иск за установяване на право или на правоотношение. При искания за установяване на факти с правно значение, установителният иск следва да е изрично предвиден в закона или от установяването на фактите да може да се изведе конкретен правен резултат – упражняване на определено право. В този смисъл, дали ищецът е погасил поето с договор задължение, дали изпълнението се оспорва, съществува ли възможност ответника да реализира свои насрещни права, какви биха били последиците от уважаване на иска, връзката между изпълненото задължение и задържането на документи от ответника, са въпроси, предоставени на преценката на съдилищата, сезирани с разглеждането на иска по същество. Неправилните изводи на въззивния съд не подлежат на проверка според основанията по чл.280, ал.1 ГПК. На следващо място, представените определения на ДОС и на ВАС не са влезли в сила и поради това не обосновават приложното поле на допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Влязлото в сила определение № 493/20.12.2008г. на ВАС е постановено по една от претенциите, които първоначално са били предявени за общо разглеждане, като въззивният съд е приел, че отрицателният установителен иск следва да бъде разгледан поради наличието на оспорване на плащането от страна на ответника и следователно при конкретна преценка за фактите и обстоятелствата, обуславящи правния интерес.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 50/03.02.2009г., постановено по ч.т.д. № 54/09г. от Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.