3
Определение по чл.288 ГПК на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№423
София, 29.05.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седми май през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 818 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу тази част от Решение № 134 от 17.06.2011 год. по т.д.№ 174/2011 год. на Варненския апелативен съд, с която е отменено Решение № 665 от 21.12.2010 год. по т.д.№ 1606/2009 год. и са приети за основателни, предявените от [фирма] при условията на частичност, обективно съединени искове с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД.
В частта с която ВнАС е приел исковете за неоснователни и е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърлянето им, като необжалван, въззивният акт е влязъл в сила.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът се позовава на основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] не е депозирал отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК.
Основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК се свързва с противоречие по въпроса за съотношението между ЗОП и ЗЗД като между специален и общ закони. Позоваването е на постановено по реда на чл.288 ГПК Определение № 544/2010 год. по т.д.№ 1043/2009 год. с което касационен контрол не е допуснат.
Касаторът счита, че основанието по т.3 е налице по отношение на въпросите: 1./ Считат ли се преклудирани правата на въззивника за оплаквания за невярна квалификация на спорното право, когато правната квалификация е направена още с определението по предварителния доклад на първоинстанционния съд; 2./ Може ли липсващата конкретна воля на възложителя по договор, сключен по реда на ЗОП да бъде заместена от указания на проектанта и на строителния надзор; 3./ Еднозначно ли е да се предпишат промени, касаещи материала и допълнителни видове работи от инвеститорския контрол и от възложителя по договор за обществена поръчка; 4./ Забраната по чл.43 ал.1 ЗОП обхваща ли предписването на промени на материали и допълнителни видове работи по време на изпълнение на договора; 5./ Може ли да се дерогира забраната на чл.43 ал.1 ЗОП от евентуални договорки, залегнали в договора за обществена поръчка.
Становището на настоящия съдебен състав е, че основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице, тъй като цитираното определение на ІІ т.о. на ВКС не съставлява задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК.
Основанието по т.3 на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице и по отношение на цитираните по-горе пет въпроса. По първият от тях е налице задължителна съдебна практика – Решение № 50 от 02.05.2012 год. по т.д.№ 105/2011 год. на ІІ т.о. на ВКС и преценката на Варненския апелативен съд по правомощията по чл.269 ГПК при неправилна правна квалификация на предявения иск в доклада на първата инстанция, не е в противоречие с него.
Налице е задължителна съдебна практика и по петият от поставените въпроси – Решение № от по т.д.№ 658/2010 год. на І т.о. на ВКС, съпоставящо параметрите на обществената поръчка и сключения въз основа на нея договор, който не може да надвишава обема и. Изрично е посочено, че в хода на изпълнението на договора може да се установи необходимостта от извършване на допълнителни видове работи с оглед качество, срокове и пр., което е допустимо за дейности с обслужващо предназначение. Дали извършените дейности се вместват в рамките на обема на обществената поръчка е въпрос по същество. По о отношение на правния въпрос, решението на ВнАС не противоречи на задължителната практика на ВКС. В съответствие с това е и отговорът на останалите три въпрос, които се отнасят до конкретни факти и обстоятелства по делото.
Разноски от ответника по касация не са претендирани и не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационен контрол на Решение № 134 от 17.06.2011 год. по т.д.№ 174/2011 год. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.