3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
Гр.София, 16.05.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2885 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 109/11.03.15г., постановено по т.д.№ 37/15г. от Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 390/23.10.14г. по гр.д.№ 808/14г. на Районен съд [населено място] за отхвърляне на предявения от касатора иск за признаване за установено, че Н. П. К., [населено място] дължи сумата в размер на 16148,21 лв. главница по договор за предоставяне на потребителски кредит от 26.02.08г., сумата от 618,66 лв. договорна лихва за периода от 20.08.12г. до 22.01.14г. и сумата от 1985,37 лв. наказателна лихва за периода от 20.08.12г. до 22.01.14г., за които е издадена заповед за изпълнение № 36/27.01.14г. по ч.гр.д.№ 94/14г. на Районен съд [населено място].
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Ответникът Н. П. К., [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноските за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 26.02.08г. между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит в размер на 25000 лв., който е изцяло усвоен. Задълженията по кредита са редовно обслужвани до 20.05.11г., след което кредитополучателят е преустановил плащанията. Кредиторът се е позовал на настъпила автоматично предсрочна изискуемост на кредита на 20.09.12г. Решаващият състав е изложил съображения, че фактите, относими към настъпване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като банката не е отправила уведомление до длъжника за обявената предсрочна изискуемост. Въззивната инстанция се е позовала на разрешението по т.18 на ТР № 4/13г. от 18.06.14г. на ОСГТК на ВКС , като е отхвърлила и довода на банката за неприлагането му в отношенията между страните.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът се позовава на противоречие с практиката на ВКС по т.9 на ТР № 4/13г. на ОСГТК с оглед на преценка на фактите, които са настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, на противоречиво разрешавания от съдилищата въпрос относно възможността длъжникът да бъде уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост с връчване на поканата за доброволно изпълнение, който въпрос счита и, че е от значение и за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Съгласно даденото в т.18 на ТР № 4/13г. от 18.06.14г. на ОСГТК на ВКС разрешение в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
С постановеното тълкувателно решение е даден конкретен отговор на поставения в настоящото производство въпрос, който намира приложение в отношенията между страните по спора. В този смисъл е преодоляно и съществуващото противоречие в практиката на съдилищата, на което се позовава касаторът, както и не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника направените разноски за производството по представения списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 29.06.15г. в размер на 500 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 109/11.03.15г., постановено по т.д.№ 37/15г. от Хасковския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на Н. П. К., [населено място], [улица], [жилищен адрес] сумата от 500 лв. /Петстотин лв./ – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.