О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
гр. София, 15.10.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1872 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“АД срещу решение № 73/28.02.2018г. по в.т.д. № 17/2016г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 517/13.11.2017г. по т.д. № 644/2014г. на ОС-Пловдив за прекратяване на осн. чл.632, ал.4 ТЗ производството по несъстоятелност на „Тонивет Еко – 27“ ЕООД и е постановено заличаване на същото дружество.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Постъпил е писмен отговор от ответника по касацията „Тонивет Еко–27“ ЕООД, с който се оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на изискванията по чл.280, ал.1 ГПК за допускането на касационно обжалване.
Писмен отговор в изложения по-горе смисъл е подал и друг кредитор в производството по несъстоятелност – „СМБЕ“АД.
Върховният касационен съд, ТО, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предвидените в чл. 632, ал. 4 ТЗ предпоставки не са били осъществени. В тази насока решаващият състав е взел предвид, че: С определение № 2011/12.10.2016г. по т. д. № 644/2014 г. на ПОС, постановено по реда на чл. 632, ал. 5 вр. чл.629б от ТЗ съдът по несъстоятелността е дал 10-дневен срок на кредиторите на длъжника да внесат определената сума от 10 000лв. за покриване на разноските в производството по несъстоятелност, с указание за последиците при неизпълнение. След изтичане на дадения срок с определение по чл.632, ал.5 ТЗ ПОС е спрял производството по несъстоятелност, указал е на кредиторите, че могат в едногодишен срок да поискат възобновяване, ако предплатят разноските от 10 000лв. Последното определение е било обявено в ТР на 04.11.2016г. В едногодишен срок от вписването, т. е. до 04.11.2017 г. по делото не е постъпило искане за възобновяване на производството по несъстоятелност и не са били представени доказателства за наличие на достатъчно имущество на несъстоятелния длъжник или за внасяне на указаната парична сума, необходима за предплащане на разноските. П. не е споделил доводите на банката, че като обезпечен кредитор с оглед обезпечения, учредени за гарантиране на задълженията на длъжника от трети лица, изпълнението срещу които обезпечения не е приключило, се ползва от защитата по чл.735, ал.2 ТЗ. Въззивният съд е застъпил становището, че тези обстоятелства са ирелевантни за случая, тъй като нормата на чл. 735, ал. 2 ТЗ е изключение, което се прилага при прекратяване на производството по несъстоятелност единствено в хипотезата на чл. 735, ал. 1 ТЗ, но не и в хипотезата на чл. 632, ал. 4 ТЗ. С цитираните норми са уредени две различни и самостоятелни хипотези на приключване на производството по несъстоятелност.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Безспорно, поставеният от касатора въпрос: „Прекратява ли се производство по несъстоятелност при наличието на нереализирано обезпечение от трети лица и изпълнението срещу обезпеченията не е приключило по смисъла на чл.735, ал.2 ТЗ, ако не е възобновено спряното производство по несъстоятелност поради невнесени разноски?“ е обусловил изхода на конкретното дело и отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. По отношение на него обаче не е осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по този въпрос вече е налице формирана практика на ВКС при допуснат касационен контрол на посоченото основание – постановеното след образуване на настоящото дело решение № 265/01.08.2018 г. по т. д. № 2553/2017 г. на ІІ т. о., съгласно която разпоредбата на чл. 735, ал. 2 ТЗ не е приложима при наличие на предпоставките по чл. 632, ал. 4 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност. С оглед наличието на посочената практика, касационното обжалване не може да бъде допуснато на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. А доколкото въззивното решение е в съответствие с практиката на ВКС, касационният контрол не може да бъде допуснат и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съдът намира за неоснователно искането на „СБМЕ“АД за присъждане на разноски. На осн. чл.78, ал.3 ГПК разноски при недопускане на касационно обжалване се присъждат само на насрещната страна на касатора – в случая след като касатор е кредитор в производството по несъстоятелност, насрещна страна в спора по чл.632, ал.4 ТЗ се явява дружеството-длъжник, а не друг кредитор, по арг. от чл.629, ал.4 ТЗ.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 73/28.02.2018г. по в.т.д. № 17/2016г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: