О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
гр. София, 01.07.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 24.06., две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2562/18 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „ИНТЕРСТРОЙ 2000“ООД,[ЕИК] срещу решение №933 от 18.04.2018 г. ,постановено от САС по в.т.д. №6300/2017 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №1803 от 01.12.2014 г., постановено по т.д. №2729/2013 г. на СГС,ТО,VІ-9 с-в..
С последното по иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД на „МИНЕРАЛУРГИЯ КОНСУЛТ“ ЕООД, с[ЕИК] срещу касатора е обявен за окончателен предварителен договор, сключен между страните на 07.08.2012 г. за продажба на недвижим имот-апартамент №13а , на пети жилищен етаж в сграда, построена в [населено място], УПИ-І-1, кв.232, м.“Зона Б19“,СО-р.н Възраждане, [улица] , с площ 190 кв.м..
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване от страна на касатора се сочи , че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Същият се позовава и на очевидна неправилност по чл.280 ал.2 ГПК, изразяваща се в неспазване от страна на въззивния съд на задължителните указания на ВКС в решението си по първото касационно обжалване на предишно решение на САС по спора в насока възможността на въззивния съд да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е наведено като основание за обжалване, което според касатора обхваща и хипотезата на липса на посочване на фактите, спрямо които императивната правна норма следва да бъде приложена.
Ответната по касационната жалба страна изпраща писмен отговор със становище за липса на предпоставки за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен така предявения иск, въззивният състав се е позовал на следното :
Страните не спорят, а и от съответните писмени доказателства, приети по делото, се установява, че между страните по делото е сключен на 07.08.2012 г. предварителен договор за продажба на недвижим имот-апартамент №13а, на пети жилищен етаж в сграда, построена в [населено място], УПИ-І-1, кв.232, м.“Зона Б19“,СО-р.н Възраждане, [улица] , с площ 190 кв.м. с настъпил падеж на задължението на продавача- ответник, определен с уговорен краен срок да прехвърли собствеността до 30.09.2012 г.. Не се спори, а и от приетото платежно нареждане и изричното изявление на продавача по предварителния договор, материализирано в споразумение между страните от 18.02.2013 година, се установява, че договорената продажна цена е платена изцяло от купувача по предварителни договор . Тези факти са изрично признати от касатора-ответник по иска в отговора на ИМ. На база изложените обстоятелства , съставът на въззивния съд е счел искът по чл.19 ал.3 ЗЗД за доказан по основание.
Последният е изложил в мотивите на обжалвания акт и съображения за това, че самият характер на въззивната жалба, бланкетна по своето съдържание, не позволява проверка на правилността на обжалваното първоинстанционно решение. Без развити конкретни доводи и оплаквания във ВЖ, обосноваващи твърденията за симулативност на предварителния договор и на самия процес , въззивният съд не разполага с възможност за преценка за това. По изложените съображения искът е счетен за доказан по основание .
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: Представлява ли разпоредбата на чл.237 ал.3,т.1 ГПК, уреждаща пречките за постановяване на решение при признание на иска, препятствие за прилагане служебно от въззивния съд на императивна норма, още повече когато последното е указано от страна на ВКС в отменителното решение при първото касационно обжалване и важат ли правилата за изчерпателност на ИМ и за въззивната жалба, както и кой следва да понесе неблагоприятни последици от това, че въззиваемата страна не е взела отношение по приложението на императивната правна норма, въпреки дадената от съда възможност за това.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес.
Така формулирани въпросите от изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК не съответстват на произнасянето на съда по предмета на спора, очертан в ИМ и нейния отговор от страна на самия ответник: последният не е противопоставил в процеса: нито в отговора на ИМ, нито по-късно до постановяване на първоинстанционното решение, каквито и да е било възражения по правопораждащите спорното право факти, изложени в ИМ на ищеца: нещо повече-изрично е заявил,че ги признава и не е изложил каквито и да е правоизключващи или правопогасяващи спорното право на ищеца факти, съответно не е навел правни доводи в тази насока. Вместо това, едва във въззивната жалба е споменал, че предварителният договор е симулативен, отново без да излага някакви правни и фактически доводи в тази насока.
Следователно: няма как да се приеме, че въззивният съд в случая е пропуснал да приложи, при това служебно, материалноправна императивна норма, при липса на своевременно наведени от ответника в преклузивните процесуални срокове за това/ чл.370 ГПК/, възражения по наведените в ИМ факти и при тяхното изрично признаване от негова страна. Единствено извършването, в рамките на горните срокове на съответните споменати процесуални действия от ответника, би довело до прецизиране в доклада по делото на предмета на спора от фактическа и правна страна, според евентуално конкретно наведените възражения в отговора на ИМ, а от тук- и до задължението на съда да приложи конкретна императивна материалноправна норма, съгласно приетото в т.1 на ТР№1/13 на ОСГТК на ВКС, въз основа на конкретните факти, характеризиращи правния спор. Служебното приложение на императивна материалноправна норма не включва възможността съдът да разширява, изменя или подменя предмета на спора, възприет в доклада по делото, като следствие от промяна в позицията на страната след постановяване на първоинстанционното решение.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че така формулираните въпроси нямат обуславящ изхода на спора характер, което само по себе си е пречка за допускане на касация- т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г..
Относно позоваването от страна на касатора на очевидна неправилност по чл.280 ал.2 ГПК, изразяваща се в неспазване от страна на въззивния съд на задължителните указания на ВКС в решението си по първото касационно обжалване на предишно решение на САС по спора в насока възможността на въззивния съд да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е наведено като основание за обжалване:
Съгласно константната непротиворечива практика на съставите на ВКС,ТК, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт , с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая наличието на такъв недостатък не се обосновава: самите оплаквания развити от касатора касаят процесуалната законосъобразност на обжалвания в настоящото производство акт на съда, но нямат качеството „очевидност“ в горния смисъл, доколкото изискват допълнителен анализ извършваните от съда и страните процесуални действия.
В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноските в настоящото производство в размер на 1440 лева-възнаграждение за процесуално представителство, доколкото същите се доказват от приложените към отговора на КЖ,изготвен от пълномощника на ответника по касация, пълномощно за процесуална защита по настоящото дело и платежно нареждане .
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №933 от 18.04.2018 г.,постановено от САС по в.т.д. №6300/2017 г..
ОСЪЖДА „ИНТЕРСТРОЙ 2000“ООД,[ЕИК] да заплати на „МИНЕРАЛУРГИЯ КОНСУЛТ“ ЕООД, с[ЕИК] сумата от 1440 лева-разноски в настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.