О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
Гр.София, 16.07.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми юли през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря ………………. след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 384 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “Р” А. , гр. Р. срещу определение № 486/15.04.2009г., постановено по ч.гр.д. № 454/09г. от Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против решение от 19.12.2008г. на П. окръжен съд по гр.д. № 210/08г. в частта, имаща характер на определение, за присъждане на сумата от 33391.54 лв. разноски по делото в полза на “Б” АД.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от съда по процесуалноправни въпроси в противоречие с практика на ВКС, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК, и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК.
За да потвърди обжалвания съдебен акт въззивният Софийски апелативен съд е приел, че по силата на чл.78, ал.1 ГПК направените от ищеца разноски в производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника, а по силата на ал.2 – ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Решаващият състав е изложил съображения, че ответникът по иска / настоящ частен жалбоподател/ е признал иска, но с поведението си – образуване на изпълнително производство по изпълнителен лист от 04.10.2000г. в момент, когато признава, че е настъпила обективна новация на задължението на ищеца, е станал причина за образуване на изпълнително дело и съответно за предявяване на отрицателния установителен иск по чл.255 ГПК /отм./. Сумата на присъдените разноски е изчислена по квитанцията за внесена държавна такса и договора за правна помощ, в който е посочено, че адвокатското възнаграждение е платено.
Атакуваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.2 ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените в жалбата основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Частният жалбоподател въвежда процесуален въпрос по тълкуването на закона и точното му прилагане, свързан с нормата на чл.65, ал.2 ГПК /отм./, а именно: Дали с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. Заявява, че следва да се докаже конкретно поведение на ответника за поддържане на спора и негови конкретни действия, установяващи пораждане на непосредствена нужда от търсене на искова защита, като произнасянето от въззивния съд не било свързано с оценка на поведението на ответника непосредствено преди завеждане на иска. Вторият въпрос е формулиран като оплакване, че въззивният съд е отказал събирането на доказателствата, посочени с жалбата.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Софийският апелативен съд е приел, че не са налице предпоставките за освобождаване на ответника от заплащането на разноски според правилото на чл.78, ал.2 ГПК, като е следвало да се основе на нормата на чл.65, ал.2 ГПК /отм./ съгласно П. 2, т.1 ПЗР на ГПК в сила от 01.03.2008г. Двете посочени разпоредби са с аналогично съдържание, поради което елементите на фактическия състав съвпадат.
Поставеният от касатора въпрос е от значение за решаване на спора относно дължимостта на разноските по делото, но втората предпоставка – ответникът с поведението си да е дал повод за завеждане на делото, подлежи на конкретна преценка с оглед на фактите и обстоятелствата по спора. В тази част нормата не се нуждае от тълкуване за изясняване на съдържанието й или за запълване на законова празнота. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК изисква въведеният с касационната жалба въпрос да е правен, а не фактически – как следва да се прецени поведението на ответника и правилно ли въззивният съд е възприел данните по делото. Касационният контрол по чл.274, ал.3 ГПК е факултативен, като оплакванията за неправилност не обосноват приложното поле на касационното обжалване. По втория въпрос за събирането на доказателства приложение намира чл.217, ал.2 ГПК /отм./, т.е. такива се допускат само при нужда, поради което позоваването на противоречие с практика на ВКС по ТР №1/2001г. е неточно.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 486/15.04.2009г., постановено по ч.гр.д. № 454/09г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.