6
6
Определение по т. д. № 1220/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. №1220/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
София, 30.05.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на седми май през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 1220 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] против въззивно решение № 424 от 15.03.2011 г. по гр. д. № 826/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което се потвърждава решението на Софийски градски съд от 05.01.2010 г. по гр. д. № 5118/2008 г. С това решение застрахователното дружество е осъдено да заплати на К. Н. А. сумата 24725 лв. и разноски в размер на 621,21 лв.
Постъпила е касационна жалба и от К. А. срещу въззивното решение в частта му, с която е обезсилено като недопустимо решението на първоинстанционния съд за поправка на очевидна фактическа грешка.
В касационната жалба на [фирма] се инвокират оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въведени са доводи за отсъствие на приложимост на чл. 300 ГПК и за липса на доказателства за извършен грабеж на автомобила. Твърди се, че ищцата не е доказала наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Автокаско”, както и употребата на сила и заплашване при отнемане на автомобила.
В изложението си, след указания от решаващия съд, застрахователното дружество с молба от 21.06.2011 г. сочи, че касационни основания по допускане, както и такива по чл. 281 ГПК се съдържат в касационната жалба, към която е приложено и решение № 528/08.07.2005 г. по т. д. № 17/2005 г. на ВКС, ТК.
В касационната жалба на К. А. се съдържат оплаквания, свързани с неправилното обезсилване на решението по поправка на очевидна фактическа грешка. Жалбоподателката счита, че съдът не е съобразил експертното заключение, което не е било оспорено, и което е посочило стойността на процесния автомобил в евро, докато съдът го е изписал като число, но в лева.
В писмено заявление от 16.05.2011 г. касаторът е посочил, че касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи, приема следното:
Касационните жалби са подадени в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и са процесуално допустими, а с оглед изложените от касаторите основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на сочените основания по чл. 280 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора.
Жалбоподателят [фирма] не е визирал значимите за спора правни въпроси, съобразно регламентацията на чл. 280, ал. 1 ГПК, и не е обосновал основания за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд, при преценка на основателността на прецявения иск с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ е приел, че е налице валидно застрахователно правоотношение между страните, тъй като представената застрахователна полица от 20.09.2007 г., по отношение на собствения на ищцата автомобил, е подписана от представител на застрахователното дружество и отсъствието на подпис от страната на К. А. не я прави недействителна, предвид позоваването от последната на действието на застрахователния договор за рисковете „Автокаско „ и „ Гражданска отговорност”. Преценени са общите условия на застрахователя, клауза „Р” – разширено покритие досежно рисковете кражба и грабеж на автомобила и условията, при които застрахователят не носи отговорност. Съдът е взел предвид и постановление на Софийска районна прокуратура за спиране на наказателно производство от 31.03.2008 г. по прокурорска преписка1950/2008 г. и е коментиран фактическият състав на престъпленията кражба и грабеж. Счетено е, че е настъпил застрахователния риск, за който е договорено заплащане на обезщетение.
Касаторът [фирма] не е посочил значимият за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, нито е обосновал едно или няколко от основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК. Но дори и да би могло да се приеме, че въпросът за доказването на застрахователно правоотношение или за доказване на настъпването на застрахователното събитие и неговия характер биха били съществени с оглед конкретния правен спор, то по отношение на тях не е осъществено доказване на някое от основанията за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основание по т. 2 на чл. 280 ГПК, тъй като жалбоподателят не установява предпоставките, маркирани в т. 2 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК. Приложеното решение № 528/08.07.2005 г. на ВКС не съдържа правно разрешение по тези два въпроса, което да е различно от даденото от въззивната инстанция, предвид формата и изискванията за валидност на застрахователния договор, и за значението на правната квалификация на престъпното деяние, когато е дадена от орган на досъдебното производство и не са налице условията на чл. 300 ГПК.
По отношение на изложението за допускане на касационно обжалване на К. А. също не е налице основание по чл. 280 , ал. 1 ГПК, тъй като липсва формулиран правен въпрос и не е обосновано маркираното допълнително основание по т. 3 на чл. 280 ГПК.
Въззивният съд е счел, че е налице недопустимо произнасяне под формата на поправка на очевидна фактическа грешка от страна на първоинстанционнния съд досежно посочване стойността на процесния автомобил. След като ищцата е поддържала, че претендира да й бъде заплатено застрахователно обезщетение в размер на 58480 лева, а експертното заключение е посочило оценка на отнетия автомобил – 24725 евро, първоинстанционният съд в мотивите и диспозитива на своя съдебен акт е приел, че стойността на автомобила, съобразно експертизата е 24 725, но в лева. Съдът, въз основа на така приетата експертиза, е уважил претенцията до този размер в лева и постановил отхвърлителен диспозитив за разликата от 24725 лева до 58480 лв.
В тази си част първоинстанционното решение не е било обжалвано пред въззивния съд от ищцата, която в срока за обжалване е депозирала молба за поправка на очевидна фактическа грешка в изписването на стойността на автомобила. След като правилно въззивният съд е приел, че става дума за порочен съдебен акт, а не за допусната поправка на очевидна фактическа грешка, той е обезсилил решение № 1477/30.03.2010 г. на първата инстанция, постановено по реда на чл. 247 ГПК.
Погрешното възприемане на експертното заключение от първоинстанционния съд не представлява очевидна фактическа грешка, а съставлява неправилност на съдебния акт. Този порок е следвало да бъде остранен по пътя на обжалването, а не по реда за поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като е налице законова забрана /чл. 246ГПК/ за съда, постановил решението, да го отмени или измени. Отделно от изложеното е налице и отхвърлителен диспозитив и същият не би могло да се коригира по пътя на отстраняване на фактическата грешка.
Не е налице и допълнителното основание за селектиране на касационната жалба. Дори и да би могло да се приеме, че е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, поставеният от жалбоподателката правен въпрос не съставлява такъв, който да допринася едновременно и за точното прилагане на закона, и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда.
Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
Конкретно по повод процесния случай, съдържанието на законовия текст на чл. 247 ГПК не налага изоставяне на едно и преминаване към друго тълкуване, а приложимостта му към всяка конкретна хипотеза е въпрос на преценка на фактите по делото.
Поначало правилността на изводите на въззивната инстанция по приложението на цитираните текстове не може да се преценява в стадия по селекция на касационната жалба, като се зачита и волята на законодателя за ясно разграничение между основанията, обосноваващи приложно поле на касационно обжалване, от основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, водещи до неправилност на обжалвания съдебен акт.
При тези данни, посочените елементи на т. 3, чл. 280, ал. 1 ГПК не са налице, поради което липсва обосноваване на основанието за допускане на касационно обжалване по приложно поле по този текст.
Не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, предвид изхода на касационното производство и отсъствието на представени доказателства за направени такива от всяка една от страните по повод изготвянето на касационните жалби.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 424/ 15.03.2011 г. по гр. д. № 826/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: