2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
[населено място], 11.12.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 6500 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Подадена е от К. И. К. от [населено място], общ.П. частна жалба срещу определение № 157 от 14.06.2013г. по гр.д. № 3462/2013г. на Върховния касационен съд, Іг.о., с което на основание чл. 280, ал.2 ГПК е оставена без разглеждане касационната му жалба против решение № 368 от 05.02.2013г. на Благоевградски окръжен съд по гр.д. №564/2012г. Жалбоподателят развива съображения, че делото вече е разглеждано от Върховния касационен съд – касационно обжалване е допуснато с определение от 17.01.2012г. и в това производство не е приложена разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК. Поради това при новото касационно производство, което е по чл. 295 ГПК, не следва да се извършва повторна проверка по допустимостта на касацията и да се прилага ограничението на чл. 280, ал.2 ГПК. Счита, че обжалваното определение противоречи на практиката на ВКС по същото дело, нарушава равенството на страните и ограничава правото му на защита.
Ответниците по частната жалба не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалвания съдебен акт, намира следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Благоевградски окръжен съд по гр.д. № 564/2012г. е въззивно, развива се по реда на чл.294 ГПК и е приключило с постановяване на решение № 368 от 05.02.2013г., с което е потвърдено решение на Петрички районен съд по гр.д. № 459/2007г. за уважаване на предявения от О. С. К. против К. И. К., О. С. А., Д. Н. К.-Г. и Е. Н. К. иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ относно нива с площ 1,8 дка в землището на [населено място], местн. „С. поле”. С предходно решение на въззивния съд е било обезсилено решението на Петрички районен съд и прекратено производството по делото поради недопустимост на иска. С решение на Върховния касационен съд по гр.д. № 895/2011г. на І г.о. е отменено това решение на Благоевградски окръжен съд и делото върнато за ново разглеждане. При допускането на касационното обжалване съдът е приел, че е сезиран с жалба срещу решение, което подлежи на касационен контрол, тъй като с него е обезсилено първоинстанционното решение и прекратено производството по делото.
С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, І г.о. е намерил касационната жалба за процесуално недопустима поради това, че цената на иска не надхвърля 5000лв. Изтъкнал е, че цената на иска се определя към момента на завеждане на исковата молба; в случая исковата молба е предявена на 20.06.2007г. и е приложима нормата на чл. 55, ал.1,б.”б” ГПК/отм./. При данъчна оценка на имота 154,10 лв. цената на иска е 38,52лв.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение намира, че обжалваното определение е правилно. Разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК изключва касационното обжалване на решения по граждански дела с цена на иска до 5000лв. Цената на предявения иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, определена към момента на завеждане на делото, е под 5 000лв. Затова обжалването пред касационната инстанция на решението на въззивния съд е недопустимо.
Обстоятелството, че въззивното решение е постановено в производство по чл. 294 ГПК, не променя горните изводи. Разпоредбата на чл. 295 ГПК ограничава страната да иска допускане на касационно обжалване на основания, които е пропуснала да заяви при първото касационно обжалване, но не изключва проверка на допустимост на новата касационна жалба с оглед критерия на чл. 280, ал.2 ГПК за цената на иска. Освен това, видно че при първото касационно обжалване съдът е приел жалбата за допустима като е изходил от спецификата на обжалвания пред него акт – решение, с което искът е намерен за недопустим и е прекратено производството по делото – чл. 270, ал.3 ГПК. До приемането на Тълкувателно решение на ОСГТК № 1/2013г., т.8 бе създадена противоречива практика по въпроса дали е допустимо касационно обжалване на такова решение, ако цената на иска е под 5000, съотв. 10 000лв., която бе уеднаквена с посочения тълкувателен акт. Поради това не може да се приеме, че с обжалваното определение е нарушен принципа на равенство на страните, тъй като в единия случай е допуснато обжалване на акт, който разрешава процесуалния въпрос за допустимостта на иска, а в другия случай – на акт по съществото на спора.
Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Затова Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 157 от 14.06.2013г. по гр.д. № 3462/2013г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, с което на основание чл. 280, ал.2 ГПК е оставена без разглеждане касационната жалба на К. И. К. против решение № 368 от 05.02.2013г. на Благоевградски окръжен съд по гр.д. № 564/2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: