Определение №425 от 40010 по ч.пр. дело №390/390 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                                                       № 425
Гр.София, 16.07.2009 г.
     
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми юли през две хиляди и девета година, в състав:
 
                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
                                                           ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                          
                                                                                                                Тотка Калчева
 
при секретаря ………………. след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 390 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на “Ч” АД, гр. С. срещу разпореждане от 20.05.2009г. по ч.гр.д. № 295/09г., с което П. окръжен съд е върнал частната касационната жалба вх. № 2773/15.05.2009г. на “Ч” АД против определение № 178/22.04.2009г. по ч.гр.д. № 295/2009г. на П. окръжен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.2 във вр. ал.1, т.1 от ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК, поради липсата на данни за съобщаване на въззивното определение на частния жалбоподател.
За да постанови обжалваното разпореждане П. окръжен съд е приел, че подадената частна касационна жалба е недопустима съгласно чл.274, ал.4 ГПК. Изложил е съображения, че атакуваното определение е постановено по кумулативно претендирани вземания за главница и мораторна лихва размерът на всяка от които е под 1000 лв.
 
Разпореждането е неправилно.
Нормата на чл.274, ал.4 ГПК изключва касационния контрол на определенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. Интересът се формира от сбора на размерите на всяка от заявените претенции, включени в предмета на делото, като правилото на чл.72, ал.1 ГПК намира приложение само за изчисляване на дължимата държавна такса. В случая, обжалваемият интерес е в размер на 1049.66 лв., поради което касационното обжалване е допустимо.
По тези съображения разпореждането на П. окръжен съд следва да се отмени и делото да се върне за администриране на частната касационна жалба.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
ОТМЕНЯ разпореждане от 20.05.2009г. по ч.гр.д. № 295/09г. на П. окръжен съд за връщане на частната касационната жалба вх. № 2773/15.05.2009г. на “Ч” АД против определение № 178/22.04.2009г. по ч.гр.д. № 295/2009г. на П. окръжен съд.
ВРЪЩА делото на П. окръжен съд за администриране на частната касационна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
2.
 

Scroll to Top