О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
София 20.09.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ : Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 419 по описа за 2010 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2,във вр.с ал.1 т.2 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от Ж. И. Д. от гр.В. против разпореждане № 4181 от 26.04.2010г. по ч.гр.д.№ 193/09г.на Варненски окръжен съд,с което е върната подадената от нея частна жалба с вх.№ 7377 от 2.03.2010г. срещу определение №418 от 5.02.2010г.по ч.гр.д.№ 193/10г.на ВОС.Счита същото за неправилно,постановено в нарушение на закона,поради което иска да бъде отменено,а подадената частна жалба администрирана.
Срещу така подадената частна е жалба е постъпило възражение от ответната страна,с което се оспорва и допустимостта, и основателността й. Иска се обжалваното разпореждане да бъде потвърдено и да се присъдят направените разноски в размер на 216лв.,които удостоверява с приложен договор за правна помощ.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното :
Частната жалба е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване,тъй като са засегнати негови права.Същата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл.275 ал.1 от ГПК.Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК. С оглед на горното –съдът я приема за редовна и допустима.
Разгледана по същество- същата е неоснователна.
С обжалваното разпореждане Варненският окръжен съд е върнал на основание чл.275 ал.2,във вр. с чл.262 ал.2 т.2 от ГПК подадената частна жалба с вх.№ 7377 от 2.03.2010г.-поради неотстраняване в срок на посочени от съда нередовности /да се представи препис от частната жалба и документ за внесена държавна такса/.При изчисляване на срока ,в който е следвало да бъдат изпълнени дадените от съда указания, съдът е съобразил и постановеното от него удължаване на срока „с 15 дни,считано от датата на изтичане на предходния срок – 31.03.2010г.”,т.е.-с удължаването срокът е изтекъл на 15.04.2010г.,като не се спори,че до тази дата указанията не са били изпълнени от страната.
Възражението,което се излага в настоящата частна жалба е свързано с твърдението на жалбоподателката,че съдът не само е бил длъжен да изпрати съобщение на страната за удължаването на срока /което той е направил/,но и че когато съобщението се е върнало с отбелязване:”при многократните посещения на адреса,лицето не е открито”,съдът е следвало да изпрати ново съобщение,а не да връща подадената жалба,тъй както така постъпвали други състави на съда в сходни случай и тъй като тя–отсъствала за неопределено време от града.
Настоящият съдебен състав не споделя това становище.Нещо повече- счита,че съдът въобще не е имал задължение да изпраща съобщение на страната за удължаване на срока.Това е така,защото за разлика от разрешението по чл.36 ГПК/отм./, в чл.63 ал.2 ГПК законодателят изрично е посочил- от кой момент започва да тече продължения от съда срок, а това е от изтичането на първоначалния. При това нормативно разрешение, страната, която се ползва от продължаването на срока трябва да следи за произнасянето от съда по подадената от нея молба по чл.63 ал.1 ГПК, включително и в хипотезата, когато молбата е уважена.Логиката е,че след като нормативно установеният срок вече е изтекъл и съдът се е съобразил с молбата на страната за удължаване на срока,като е приел посочените от нея причини за уважителни- то страната,която е получила нещо в повече и която има интерес- следва да прояви дължимата грижа,за да разбере какъв допълнителен срок й е предоставен.
Независимо от горното,тъй като в случая –съдът е изпратил съобщение на страната – не може последната да очаква,че именно поради това,че съдът без да има задължение й е изпратил съобщение- за нея срокът ще бъде по-дълъг от изрично предвидения в закона и ще започне да тече – от дата,различна от посочената в закона,т.е.- след изтичането на първоначално определения й от съда срок.В случая- частната жалбоподателка е знаела,че първоначално определеният й срок изтича на 31.03.2010г. и че –съгласно нормата на чл.63 от ГПК-след като е подала молба за удължаването му-ако съдът я счете за основателна,новият срок /който в случая- с оглед на нормата на чл.63 ал.2 от ГПК не може да бъде по-малък от 7 дена/- ще започне да тече от 31.03.2010г.
При тези данни- не може да се приеме за оневиняващо за неполагането на дължимата грижа – отсъствието на страната от посочения по делото адрес.Не може да бъде прието за основателно и посоченото в частната жалба възражение,че жалбоподателката била уведомила призовкаря, че „неопределено време ще отсъства от гр.Варна”. Съгласно чл.41 от ГПК – страната,която отсъства от адреса,който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение- е длъжна да уведоми съда за новия си адрес.Санкцията за неизпълнението на това задължение е посочена в ал.2 на чл.41 от ГПК и окръжният съд правилно я е приложил, като е счел изпратеното от него съобщение за връчено.
С оглед на изложеното,тъй като – в предоставения срок/след удължаването му/ –до 15.04.2010г.- дадените указания не са били изпълнени – правилно съдът, на основание чл.275 ал.2,във вр. с чл.262 ал.2 т.2 от ГПК, е върнал подадената частна жалба.Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и направеното искане-в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени направените разноски за изготвяне на писмен отговор във връзка с подадената частна жалба,които съгласно представения договор за правна защита и съдействие № 160139 от 27.07.2010г.възлизат на 216лв.,платени в брой.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4181 от 26.04.2010г. по ч.гр.д.№ 193/09г.на Варненски окръжен съд,с което е върната подадената от Ж. И. Д. от гр.В. ул.”С.С. №7 ет.2 ап.2 частна жалба с вх.№ 7377 от 2.03.2010г. срещу определение №418 от 5.02.2010г. по ч.гр.д.№ 193/10г.на ВОС.
ОСЪЖДА Ж. И. Д. да заплати на Г. Д. Д. от гр.В. ж.к.П.бл.10 ет.2 ап.8 направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 216/двеста и шестнадесет/ лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.