О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
[населено място], 11.07.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 942 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма] срещу решение № 100/12.01.2017г. по в.гр.д. № 5435/2016г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 с-в, с което е потвърдено решение № 3943/12.05.2016г. по гр.д. № 83/2015г. на СГС, I-16 състав в частта за осъждане на осн. чл.226, ал.1 КЗ /отм./ на касатора да заплати на Е. М. М. от [населено място] разликата над 1000лв. до 30 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в следствие на ПТП, настъпило на 19.11.2014г., ведно със законната лихва от същата дата до окончателното изплащане на главницата.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Е. М. М. с писмения си отговор оспорва основателността на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ като спорен пред САС по въззивната жалба на касатора е бил въпросът за размера на обезщетението за увреденото лице. Въззивната инстанция е кредитирала заключението на СМЕ и събраните гласни доказателства, въз основа на които е било установено, че Е. М. е претърпял в резултат на ПТП, причинено от виновния водач З., следните телесни увреждания: контузия на главата, сътресение на мозъка, контузия на гръдния кош, контузия на корема и множество охлузвания на тялото и крайниците, като възстановителният период е отнел около два месеца при преживян психологически стрес и силни физически болки. САС е съобразил възрастта на пострадалия и липсата на категоричност в заключението на вещото лице относно счупването на глезена като последица от ПТП. Въззивният съд е определил размер на дължимо обезщетение в размер на 30 000 като изрично е отчел социално-икономическата обстановка в страната към датата на увреждането – 19.11.2014г.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба касаторът формулира следния материалноправен въпрос: относно критериите за определяне на „справедливо“ по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение за причинени на увредения от ПТП неимуществени вреди.
Въпросът е въведен от касатора при посочено допълнително основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на даденото в обжалвания акт разрешение на същия с това, което е обективирано в задължителната практика на ВКС : ППВС № 4/68г. и с решения по чл.290 ГПК, а именно : Решение № 93/23.06.2011г. на ВКС по т.д. № 43/2010г. на ВКС, II т.о.; Решение № 147/19.06.2012г. на ВКС по гр.д. № 582/2011г. на ВКС, IV гр.о.
Настоящият състав на ВКС намира, че във въззивното решение на САС поставения въпрос е намерил своя отговор, в който смисъл той е обусловил волята на съда за постановяване на крайния правен извод относно справедливия размер на дължимото от застрахователя обезщетение. Не е изпълнено изискването за осъществяване на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В съответствие с указанията по ПП №4/1968г. на ВС и предвид отговора на правния въпрос, даден с Решение № 93/23.06.2011г. на ВКС по т.д. № 43/2010г. на ВКС, II т.о., апелативният съд всестранно е обсъдил релевантните за определяне на справедливото обезщетение критерии, като са отчетени в пълна степен: възрастта на пострадалия; впечатленията на свидетелите от неговото непосредствено състояние след инцидента и в процеса на възстановяване с оглед вида и интензивността на претърпените болки и страдания; характера на получените увреждания; социално-икономическата обстановка в страната към датата на инцидента. Следва да се има предвид, че съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно, размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера им не подлежи на уеднаквяване само на база на вида на телесното увреждане.
Решение № 147/19.06.2012г. на ВКС по гр.д. № 582/2011г. на ВКС, IV гр.о. дава разрешение по реда на чл.290 ГПК на процесуалноправния въпрос : за приложението на чл.154 , ал.1 ГПК / чл.127, ал.1 ГПК/ вр. чл.49 ЗЗД, а именно кои са подлежащите на доказване от ищеца факти за вреди от непозволено увреждане. Липсата на идентичност между поставения от касатора въпрос и посочения в съдебния акт води до извод, че цитираното решение не обосновава допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Така изложеното налага цялостен извод за недопускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение .
В полза на Адвокатско дружество „Г. и партньори“ следва да се присъди възнаграждение за подаване на отговор на касационна жалба от Е. М., на осн. чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 Закон за адвокатурата в размер на 1260лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 100/12.01.2017г. по в.гр.д. № 5435/2016г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 с-в.
ОСЪЖДА ЗД [фирма] да заплати на Адвокатско дружество „Г. и партньори“ Булстат[ЕИК] сумата от 1260лв., представляваща адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 Закон за адвокатурата.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: