5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
гр. София, 15.10.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 872 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Е. Калчева срещу решение № 2470/28.11.2017г. по в.т.д. № 5162/2016г. на Софийски апелативен съд, с което : 1/е обезсилено решение № 892/01.06.2015г. по т.д. № 4521/2014г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-7 състав в частта, с която са отменени по иск по чл. 74 ТЗ, предявен от Е. Е. Калчева срещу „Елон“ ООД, всички решения, взети от проведеното на 25.04.2014г. общо събрание на съдружниците на „Елон“ ООД, и е прекратено производството по иска по чл. 74 ТЗ; 2/ е отменено първоинстанционното решение в частта, с която е прието за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 71 ТЗ наличието на членствено правоотношение на Е. Е. Калчева с „Елон“ ООД, произтичащо от това, че ищцата Е. Е. Калчева в качеството й на наследник на починалия съдружник К. Калчева има качеството на съдружник с 25 дяла от капитала на „Елон“ ООД и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от Е. Е. Калчева срещу „Елон“ ООД иск по чл. 71 ТЗ за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че Е. Е. Калчева има качеството на съдружник в дружеството като притежател на 25 дружествени дяла от капитала на дружеството на основание наследяване на починалия съдружник К. А. Калчева.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията „Елон“ ООД в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на изискванията по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускането на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, ТО, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че производството пред СГС се е развило по искове за признаване за установено, че касаторът има качеството съдружник в ответното дружество, притежаващ 25 дяла от капитала му и за отмяна на решения на общо събрание на съдружниците в „Елон“ООД, с които касаторът не е приет за съдружник, едновременно е намален и увеличен капиталът на дружеството и е приет нов учредителен акт на същото. Въззивната инстанция е счела, че в частта по иска с правно осн. чл.74 ТЗ производството е недопустимо, тъй като по същият спор между същите страни е висящо предходно образувано производство по т.д. № 4041/2014г. на СГС. САС е съобразил, че с двете искови молби се атакуват идентични решения на О. с идентични оплакванията: липса на покана до касатора да участва в събранието и невъзможност с оглед дружествения договор ОС да вземе решение за отказ да приеме като съдружник наследник на починал съдружник. Изложени са били и съображения относно прекратяването на производството по т.д. № 4041/2014г. на СГС в частта на предявените искове с правно осн. чл.71 ТЗ и чл.29 ЗТРРЮЛНЦ. Поради което в частта по иска по чл.74 ТЗ първоинстанционното решение е било обезсилено от апелативния съд, респ. е било прекратено производството по този иск. В частта по иска с правно осн. чл.71 ТЗ въззивната инстанция след като е счела за безспорно установени изложените в исковата молба факти относно настъпилото наследствено правоприемство между починал съдружник в дружеството и касатора, е тълкувала клаузата на чл.18 от дружествения договор към този релевантен за спора момент. Съобразено е било, че същата предвижда при смърт на някой от съдружниците неговите наследници по закон / ако липсва изрично завещание/ да встъпят във всички права и задължения, произтичащи от участието в дружеството на техния наследодател. Клаузата е била разгледана с оглед систематичното й място в раздел „Прехвърляне, наследяване, делба на дялове“, съпоставена е била с останалите клаузи на дружествения договор: чл.10 относно приемането на нов съдружник, чл.11 и чл.16 относно прекратяване на участието на починал съдружник и допустимо прехвърляне и наследяване на дружествен дял. В заключение е бил направен извод, че в посочените разпоредби не е уговорено отклонение от нормативната уредба – чл.125, ал.1, т.1 ТЗ и чл.129, ал.1 ТЗ, регламентираща правните последици при смърт на съдружник. Следователно дружественият договор не е закрепил предварително съгласие на съдружниците за преминаване на членственото правоотношение на починал съдружник към наследниците му само въз основа на наследственото правоприемство. Според САС „встъпването“ на наследниците по закон във всички права и задължения на наследодателя следва да се отнесе към преминаването по наследство на дружествения дял на починалия съдружник, но не и към правото на членство. С оглед на изложеното е бил отхвърлен като неоснователен искът по чл.71 ТЗ.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните правни въпроси: 1. Налице ли са предоставките по чл. 126, ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК, когато страните и по двете производства са идентични, а предмет на по-късно заведеното от двете дела е установителен иск за наличие на членствено правоотношение по чл. 124, ал. 1 ГПК, какъвто иск не е предмет на по-рано заведеното дело?; 2.Налице ли са предоставките по чл. 126, ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК, когато страните по двете производства са идентични, но в рамките на които производства се търси различна, а не идентична защита?; 3. Към кой момент се преценява наличието на обективен идентитет между предмета на две висящи дела – към момента на предявяване на исковете или към момента на приключване на съдебното дирене?; 4. Налице ли е пълен обективен идентитет между предмета на две дела, когато главният иск, предмет на по-рано заведеното дело, е различен от главния иск, предмет на по-късно заведеното дело, но искът, предявен в условията на евентуалност на по-рано заведеното дело, е идентичен с главния иск, предмет на по-късно заведеното дело?
Касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие между произнасянето по първите два въпроса в обжалваното решение и практиката на ВКС, обективирана в решение № 471/16.01.2012г. по гр.д. № 1522/2010г. на ВКС, IV г.о.; в решение № 119/17.04.2015г. по гр.д. № 3368/2014г. на ВКС, IV г.о., както и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – поради значението на правни въпроси за точното приложение на закона и за развитие на правото. Касаторът се позовава и на хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – постановяване на въззивното решение при очевидна неправилност.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Не може да се направи извод за осъществяване на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК във връзка с поставените в изложението правни въпроси относно приложението на чл.126, ал.2 ГПК. Същите са въведени при обосноваване на довод, че липсва обективно тъждество между спора по т.д. № 4041/2014г. на СГС и спора по по-късно заведеното т.д. № 4521/2014г. на СГС, тъй като искът по чл.74 ТЗ по първото дело е предявен при условията на евентуалност, а по второто дело при условията на кумулативност с иск по чл.71 ТЗ. Така въведените от касатора факти не отговарят на установените по делото. САС е извършил проверка и е констатирал, че производството по т.д. № 4041/2014г. на СГС в частта по предявените като главни искове с правно осн. чл.71 ТЗ и чл.29 ЗТРРЮЛНЦ е било прекратено с окончателен съдебен акт, т.е. настъпило е вътрешно процесуалното условие за разглеждане на предявения при условията на евентуалност по същото дело иск с правно осн. чл.74 ТЗ. Предметна идентичност между две дела е налице в случаите, когато основанието и петитума на исковете в двата процеса съвпадат, а такава в процесната хипотеза е налице, доколкото се атакуват едни и същи решения на О., при еднакви оплаквания за незаконосъобразност на същите и се иска и по двете искови молби отмяна на посочените решения. САС е съобразил развитието и висящността на производството по т.д. № 4041/2014г. на СГС към момента на произнасяне на въззивното решение по в.т.д. № 5162/2016г. /, а не само съм момента на подаване на исковата молба, каквато теза защитава касаторът/, тъй като предпоставката по чл.126 ГПК е абсолютно процесуално условие за надлежното упражняване на право на иск, за което съдът следи служебно при всяко положение на делото, а на осн.чл.235, ал.3 ГПК има задължение да обсъди фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
По иска с правно осн. чл.71 ТЗ касаторът сочи основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение на САС според настоящия съдебен състав на ВКС не разкрива никой от изброените по – горе пороци. Не може да бъде споделен доводът на касатора, че приложеното от въззивния съд тълкуване на релевантната към спора норма на чл.18 от дружествения договор е едностранно, без вникване в съдържанието й. Видно от мотивите на въззивния съдебен акт цялото конкретно съдържание на клаузата е отнесено към други клаузи от дружествения договор, уреждащи последиците при смърт на съдружник и е съпоставено с нормативната уредба, за да се изведе цялостен извод относно действителния смисъл, който съдружниците са вложили в цитираната разпоредба при приемане на дружествения договор. Следва да се има предвид, че касаторът не формулира правен въпрос, касаещ приложението на чл.20 ЗЗД относно критериите, от които следва да изхожда решаващият съд при тълкуване на волята на страните, а оплакванията му в тази част представляват изложени основания по чл.281, т.3 ГПК за касационно обжалване, които е недопустимо да бъдат обсъждани от настоящата инстанция във фазата по чл.288 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
В полза на ответника по касацията следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на 1440лв., на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2470/28.11.2017г. по в.т.д. № 5162/2016г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Е. Е. Калчева , ЕГН [ЕГН] да заплати на „Елон“ООД, [населено място] сумата от 1440 лв., представляваща сторени от дружеството разноски за касационна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: