О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
ГР. София, 26.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 20.04.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №122/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Л. В. и П. на Р. , чрез А. п. – София срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд по гр.д. №2064/08 г., с което е уважен до размер на 6 500 лв., при предявен 30 000 лв., искът на първия касатор срещу Прокуратурата на Р. и С. следствена с. , за обезщетяване на неимуществени вреди по чл.2, ал.2 от ЗОДОВ.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са допустими.
По допускането им ВКС намира следното:
Касаторът – ответник по иска П. на Р. обжалва въззивното решение в частта, с която искът е уважен. За допускане на обжалването се позовава на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК – според касатора материалноправният въпрос за размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД се решава противоречиво от съдилищата, които не са изградили трайни и единни критерии за справедливо обезщетяване, като в случая то е завишено.
Критерият и начинът за определяне на обезщетението по чл.52 от ЗЗД е изяснен още с ППВС №4/68 г. – справедливостта не е абстрактно понятие, а се свързва с конкретните обективни обстоятелства за увреждането и вредите, които съдът следва да обсъди, както е направил в случая. В съответствие с ТР №3/04 г. са установени вредите, които ищецът е претърпял в пряка връзка с незаконното / прекратено на осн. чл.21, ал.1,т.1 от НПК, отм./ обвинение в опит да пренесе през границата наркотични вещества, по чл.242, ал.2, пр.1 от НК, продължило 3 години и 4 месеца. Приживял притеснение и стрес от наказателното преследване, по което е бил задържан, разпитван, жилището му претърсвано в присъствие на болния му баща, от уронване на престижа му на лекар и човек сред близки, приятели и колеги.
Значимите за определяне размера на обезвредата по чл.52 от ЗЗД обстоятелства са неизбежно различни във всеки отделен случай. Затова и различните по размер обезщетения в конкретността на случая – от фактическа и правна страна, не сочат на противоречиво решаване на въпроса за критериите при определяне на обезвредата за неимуществени вреди, по см. на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК.
Същото се отнася и за жалбата на ищеца Л. В. срещу решението на АС, с което искът му е отхвърлен за размера над 6 500 лв. За допускане на обжалването и този касатор се позовава на „липса на единна практика” по прилагането на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, на осн. чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Според касатора в случая обезщетението е занижено.
По изложените вече съображения ВКС намира, че поставеният материалноправен въпрос е застъпен широко, при разнообразие на казусите за обезвреда и за продължителен период от време в задължителната и трайна практика на съда. Правната норма е ясна по съдържание, цел и обхват и не се налага да се тълкува, нито за изясняването й, нито за уеднаквяване на прилагането й. Затова, не е налице соченото основание за допускане на обжалването.
Поради изложеното ВКС на Р. , трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №2064/08 г. от 30.06.09 г., по жалбите на Л. В. и на П. на РБ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: