О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 426
София, 18.12.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Пето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 2263 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 във връзка с чл.95, ал.5 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ц. Д. Г. против определение от 22.04.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2005 г. на Върховния касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, с което е оставена без уважение молбата на Ц. Г. по чл.25, ал.1 вр. чл.21, т.3 от Закона за правната помощ.
Касационното производство е образувано по жалба на Ц. Д. Г. против решение от 10.03.2005 г. по гр.д. № 9/2005 г. на Софийски окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение по предявените от Ц. Д. Г. искове за заплащане обезщетение по чл.214 от КТ за незаконното й отстраняване от работа за периода от 1.05.1994 г. до 23.06.1994 г., отменено е същото решение и е постановено друго за отхвърляне на са исковете по чл.214 от КТ за периода 1.10.1989 г. – 1.05.1994 г. за сумата от 79.79 лв. и е оставено в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на исковете за разликата между сумата 79.79 лв. и сумата 90 лв.
При постановяване на атакуваното определение съставът на Върховния касационен съд е изложил съображения, че касационната жалба е допустима само в частта, с която се атакува въззивното решение за обезсилване на първоинстанционния съдебен акт, а в частта, с която съдът се е произнесъл по същество въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.218а, ал.2, б.”б” от ГПК. Искове за периода 1.05.1994 г. – 23.06.1994 г. не са били предявени, но и дори да са били, то тяхната цена би била 7.19 лв. /съгласно заключението на вещото лице по гр.д. № 222/95 г. на СОС/ и съответно е налице пречката по чл.24, т.1 от Закона за правната помощ.
Жалбоподателката е изложила съображения за допустимост на касационната й жалба и за необходимостта при преценка размера на исковете да се вземе предвид актуалния минимален размер на трудовото възнаграждение от 220 лв. месечно.
Посочените доводи са неотносими при преценка законосъобразността на атакуваното определение. Правомощията на Върховния касационен съд, действащ като контролно-отменителна инстанция, са регламентирани в чл.218ж от ГПК /отм./, приложим към настоящото касационно производство съгласно § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК и съгласно посочения текст касационната инстанция се произнася относно законосъобразността на въззивното решение. Следователно рамките, в които касационният съд може да разгледа спора са обвързани от предмета на спора, по който се е произнесъл въззивния съд. В случая въззивният съд е разгледал по същество искове с размер 90.00 деноминирани лева и в рамките само на тази сума може да бъде осъществен касационен контрол относно законосъобразността на извода на въззивния съд, че същата не се дължи. В тези рамки – относно дължимостта или недължимостта на претендираното облигационно вземане – ще се формира и силата на пресъдено нещо на съдебното решение. Последното не преклудира споровете дали между ищцата и ответното читалище съществува трудово правоотношение, нито би имало значение към възможността ищцата да се регистрира като безработна или при пенсионирането й /в каквато насока са наведените в молбата от 1.04.2000 г. твърдения/.
Следователно с оглед пределите, в които може да се осъществи касационния контрол на въззивното решение по предявените искове и правните последици на влязлото в сила решение, законосъобразно съставът на второ гражданско отделение на ВКС е приел, че в случая е налице изключението по чл.24, ал.1 от Закона за правната помощ, при която хипотеза правна помощ не се предоставя, а съответно – атакуваното определение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 22.04.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2005 г. на Върховния касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, с което е оставена без уважение молбата на Ц. Г. по чл.25, ал.1 вр. чл.21, т.3 от Закона за правната помощ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: