2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 5587/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 426
гр.София, 23.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. АРСОВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 5587/2013 година
Производство по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение № 84 от 21.05.2013 год., постановено по ч.т.дело № 142/2013 год. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 27.03.2013 год. по гр.дело № 12/2012 год. на Габровския окръжен съд за освобождаване от заплащане на държавна такса по въззивна жалба.
Недоволен от определението е жалбоподателят П. С. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], представляван от адвокат Д. М. П., който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК.
От ответницата по частната касационна жалба М. П. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], представлявана от адвокат Н. К., е постъпил отговор по чл.276, ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
От ответника по частната касационна жалба „Ц. кооперативна банка”(Ц.)АД със седалище и адрес на управление [населено място], представляван от адвокат Л. Д. М. е постъпил отговор по чл.276, ал.1 ГПК със становище за недопустимост.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди определението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса по въззивната жалба в размер на сумата от 772,88 лева, която не е прекомерна спрямо доходите на жалбоподателя. Взето е предвид, че е развивал търговска дейност като едноличен търговец, а освен това притежава дялове и в [фирма], след предсрочната изискуемост през 2011 год. на вземанията на Ц., АД към ответника-последният е извършил разпоредителни сделки с имуществото си, включително и с процесното дарение. Отчетено е, че инвалидизиран 72% с пенсия в размер на 309 лева и няма задължения за издръжка на други лица.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Великотърновския апелативен съд с № 84 от 21.05.2013 год., постановено по ч.т.дело № 142/2013 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/