Определение №426 от 6.6.2014 по ч.пр. дело №3282/3282 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 426

София, 06.06. 2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори юни две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №3282/2014 година.

Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение първо ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№1115/24.3.2014 г., подадена от Д. Н. П. от [населено място], област Благоевград, против определение №975/05.3.2014 г. по ч.гр.д. №917/2013 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което е оставена без уважение подадената от Д. П. молба, вх.№240/23.01.2014 г., за възстановяване на срока за касационно обжалване на въззивно определение №4776/25.11.2013 г. по гр.д.№917/2013 г. по описа на Благоевградския окръжен съд.
Обстоятелствата по делото са следните:
С определение №4776/25.11.2013 г. по гр.д.№917/2013 г. по описа на Благоевградския окръжен съд е потвърдено протоколно определение №299/20.9.2013 г. по гр.д.№233/2013 г. по описа на Петричкия районен съд, с което е оставена без разглеждане исковата молба от Д. Н. П., Е. З. П. и К. З. П. срещу Г. К. П. и, Ж. К. П., Н. В. П. и Г. Г. П., по предявен иск с правно основание чл.34 ЗС като недопустима.
Срещу горепосоченото определение е подадена частна касационна жалба, вх.№241/23.01.2014 г., от ищцата Д. Н. П., ведно с молба, вх.№240/23.01.2014 г., за възстановяване на срока за обжалване. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата за възстановяване на срок като е приел, че е неоснователна. Изложени са изводи, че макар и съобщението за определението на първоинстанционния съд и самото определение да се получено от друго лице по смисъла на чл.46, ал.2, във връзка с ал.2 и ал.1 ГПК, то това получаване е приравнено на получаване от адресата. Изложени са и изводи, че молителката е запозната с акта на районния съд още на 09.12.2013 г., когато е получила съобщението за децата си, и не е предприела действия за обжалването му в срок. Не е зачетен доводът, че е налице нередовно връчване, поради обстоятелството, че съобщението за нея е връчено на дъщерята на ответниците – С. П.., както и доводът за посочване на грешен адрес.
Ответниците по частната жалба Н. В. П. и Г. К. П., са депозирали отговор по чл.276 ГПК.
Останалите ответници по частната жалба не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й съдът съобрази следното:
Обжалваното определение е процесуално недопустимо, поради недопустимост на молбата за възстановяване на срок към момента на подаването й. Молбата за възстановяване на срока за обжалване е предявена преждевременно – арг. от чл.64, ал.3, изречение първо ГПК. Не е налице съдопроизводствено действие на съда, с което частната касационна жалба да е санкционирана като подадена след срока за обжалване, за да може да бъде подадена молба за възстановяването на същия. Поради това обжалваното определение следва да бъде обезсилено, а производството по раздел втори от глава седма на част първа от ГПК прекратено.
В случая е налице нередовно уведомяване на частната жалбоподателка за определението на въззивния съд, тъй като съобщението за въззивното определение е изпратено на адрес, който страната не е посочила. В този случай е ирелевантно обстоятелството, че получилият съобщението е от кръга на лицата по чл.46 ГПК. Неправилен е изводът, че след като частната жалбоподателка е получила съобщението за акта на районния съд за своите деца следва да се счита уведомена и за себе си, тъй като разпоредбата на чл.37 ГПК категорично сочи, че “адресат е лицето, за което е предназначено съобщението”. Поради това частна касационна жалба следва да се счита подадена в срок.
Ето защо обжалваното определение следва да се обезсили и производството прекрати, а делото да се върне на въззивната инстанция за продължаване на производството по администриране на частната касационна жалба.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЕЗСИЛВА определение №975/05.3.2014 г. по ч.гр.д. №917/2013 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ВРЪЩА делото на Благоевградския окръжен съд за продължаване на производството по администриране на частната касационна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top