О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 426
София, 15.07. 2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на десети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 434/2009 г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. Н. от с. Ц. брод, Община Ш. срещу решение от 18.12.2008 г. по в. гр. д. № 675/2008 г. на Шуменски окръжен съд, с което е оставено в сила постановеното от Шуменски районен съд решение от 11.06.2008 г. по гр. д. № 79/2008 г. в частта за уважените срещу него искове на Х. Н. М., М. Т. Ш., А. Т. Ш. и Ф. Т. О. по чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, ал. 3 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава върху заплатените от ответника З застраховане”, гр. С. застрахователни обезщетения за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 25.11.2005 г. в размер на законната лихва за периода от 25.11.2005 г. до 20.06.2007 г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо и неправилно, като твърди, че не дължи заплащане на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предвид липсата на предявен иск за присъждане на обезщетения за вреди от процесното пътно-транспортно произшествие по реда на чл. 45 ЗЗД, в рамките на който съдът следва да определи размера на обезщетенията при приложение разпоредбите на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Касаторът поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, като твърди, че по въпроса – приложим ли е чл. 86, ал. 1 ЗЗД, без да има произнасяне по чл. 45 ЗЗД – въззивното решение противоречи на приложените решения: решение № 335 от 06.12.2006 г. по в. гр. д. № 504/206 г. на Великотърновски апелативен съд; решение № 709 от 18.05.2006 г. по т. д. № 1037/2004 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение № 230 от 26.01.1957 г. по т. д. № 348/57 г. на ВС, ІV г. о. и решение № 332 от 03.05.2004 г. по н. д. № 1037/2003 г. на ВКС, ІІІ н. о.
Ответниците по касация – Х. Н. М., М. Т. Ш., А. Т. Ш. и Ф. Т. О. – оспорват касационната жалба, като по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 24.04.2009 г., молят да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, респ. същото да бъде оставено в сила.
Ответникът по касация – ЗПАД „Д”, гр. С. не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от Х. Н. М., М. Т. Ш., А. Т. Ш. и Ф. Т. О. срещу А. И. Н. искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд, като е приложил релевантната за случая нормативна уредба /Наредба № 18 от 10.11.2004 г. за задължителното застраховане по чл. 77, ал. 1, т. 2 от Закона за застраховането /отм./, е приел, че отговорността на ответниците А. И. Н. и ЗПАД „Д” за заплащане на обезщетение за забава върху платените от застрахователя обезщетения за вреди от процесното пътно-транспортно произшествие следва да се разпредели съответно: за ответника А. И. Н. – за периода от датата на произшествието /25.11.2005 г./ до датата на уведомяването на застрахователя /20.06.2007 г./ и за ЗПАД „Д” – за периода от датата на уведомяването му /20.06.2007 г./ до датата на изплащане на обезщетенията /18.09.2007 г./. Като неоснователно е преценено основното възражение на ответника А. И. Н. за недължимост на претендираната законна лихва, поради това, че обезщетенията за неимуществени вреди не са определени по съдебен ред, а от самия застраховател. В тази насока решаващият състав е съобразил разпоредбата на чл. 28 от Наредба № 18, предвиждаща, че определянето на размера на обезщетението за претърпените от пътно-транспортното произшествие вреди е в правомощието на самия застраховател, като само в случай на отказ за плащането му или при несъгласие с определения размер от страна на имащите право на обезщетение лица същото следва да бъде определено по съдебен ред.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Безспорно, поставеният от касатора въпрос е от значение за изхода на конкретния спор – т. е. осъществена е главната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По отношение на този въпрос обаче не е изпълнено специалното изискване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
За да е налице посоченото основание, необходимо е материалноправният или процесуалноправен въпрос, да е решаван противоречиво от съдилищата. Логическото тълкуване на посочената разпоредба сочи на извода, че това основание ще е осъществено само при наличието на влезли в сила решения по граждански дела, с които същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е решен по различен начин. Решенията, на които се позовава касаторът не доказват противоречиво решаване на поставения от него въпрос. По-конкретно: решение № 335 от 06.12.2006 г. по в. гр. д. № 504/206 г. на Великотърновски апелативен съд изобщо не следва да бъде взето предвид поради липса на данни същото да е влязло в сила, а всички останали решения са напълно неотносими към настоящия спор, доколкото касаят въпроси, различни от обсъждания – решение № 709 от 18.05.2006 г. по т. д. № 1037/2004 г. на ВКС, ІІ т. о. третира въпроса за активната процесуална легитимация по предявен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, обективно съединен с иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а останалите две решения – № 230 от 26.01.1957 г. по т. д. № 348/57 г. на ВС, ІV г. о. и № 332 от 03.05.2004 г. по н. д. № 1037/2003 г. на ВКС, ІІІ н. о. – имат за предмет определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при съобразяване критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД и съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия.
Липсата на идентичност на въпроса, решен в обжалвания акт и въпросите, решени в цитираната съдебна практика, налага извод за недоказаност на поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 18.12.2008 г. по в. гр. д. № 675/2008 г. на Шуменски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: