О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
София, 14.11.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело №1851/2008 година.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв. М, процесуален представител на Р. М. М., против определение от 28.05.2008 г. по ч.гр.д. № 1546/2008 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ – Г отд., с оплаквания за процесуална незаконосъобразност,като твърди, че чл.286 ал.1, т.3 ГПК позволява на въззивния съд да върне касационната жалба на основание чл.280, ал.2 ГПК при обжалваем интерес под 1000 лева, за да е налице недопустимост на касационната жалба. Навежда се и довод, че въведеното с глава ХХІІ ГПК триинстанционно производство преодолява чл.437 ал.4 ГПК в случаите на чл.280 ал.1 ГПК, а дали това така или не е по преценка на ВКС, а не на въззивния съд. Относно изложеното частният жалбоподател се позовава на разпоредбите на чл.285 и чл.286 ГПК и моли за отмяна на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.1 и ал. 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С решение № 572/22.04.2008 г. по гр.д. № 1546/2008 г. Софийския градски съд, ІІ – Г отделение, е оставил без уважение жалба с вх. № 6127/16.07.2007 г., подадена от Р. М. М., с която са обжалвани действията на съдия – изпълнителя, обективирани в резолюция от 19.06.2007 г. по конституирането на нов взискател на мястото на банката-кредитор по изп.д. № 20538/2006 г. по описа на ДСИ при СИС-СРС, ІІІ р., 20 участък.
Срещу решението на Градския съд е подадена касационна жалба, която е върната като процесуално недопустима с обжалваното определение от 28.05.2008 г. Изводите си съдът е обосновал с разпоредбата на чл.437, ал.4 ГПК.
Определението на Софийски градски съд е правилно. При спазване процесуалния закон съдът законосъобразно е върнал касационната жалба с оглед разпоредбата на чл.437, ал.4 ГПК.
Уредената в чл.435-438 ГПК(чл. 332-335 от ГПК/отм./) защита чрез обжалване действията на съдия-изпълнителя е насочена срещу процесуалната незаконосъобразност на изпълнителния процес, в който съдия-изпълнителят няма правораздавателни функции, а действа като орган на държавната власт, овластен от закона да извърши предписаните изпълнителни действия. Той обаче е административно и правно свързан с правораздавателната дейност на съдилищата, за която връзка е ирелевантно правното му положение на частен или държавен съдия изпълнител. При така възложената му от закона компетентност, актовете на съдия-изпълнителя са властнически волеизявления, израз на предоставеното му държавно правомощие, чиято цел е да предизвика задължителни за правните субекти последици, различаващи се по своята правна природа от установените със съдебното решение. Затова и предвиденият от законодателя способ за защита срещу незаконните действия или отказ да извърши същите на горепосочения орган на държавната власт е жалбата, а не искът. По този начин се изключва приложимостта на характерните за исковото производство процесуални правила.
От анализа на разпоредбите на чл. 436 и чл. 437 ГПК се налага правен извод, че по естеството си образуваното по този ред производство е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдия изпълнителя или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С оглед предмета на образуваното по реда на чл. 435 и сл. ГПК производство, градският съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт. Съдебният контрол над тези актове обаче не е основание да се определи изпълнителното производство като съдебно. Макар и възникнало по повод на изпълнителния процес, уреденото с чл. 437 ГПК производство пред градския съд, не е продължение на същия, нито негова съставна част, поради което процесуалните правила за въззивното производство не намират приложение.
Поради това производството, развило се пред СГС не представлява въззивно такова, по смисъла на процесуалния закон. Този извод се подкрепя и от наличието на изричен законов текст в разпоредбата на чл.437 ал.4,изр.2 ГПК, който определя решението на градския съд като окончателно. Поради това и подадената срещу това решение жалба се явява процесуално недопустима.
Доводът на частния жалбоподател, че въведеното с глава ХХІІ ГПК триистанционно производство преодолява императива на чл.437, ал.4 ГПК в случаите на чл.280, ал.1 от същия закон е неоснователен,тъй като в разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК е предвидено касационно обжалване на въззивните решения. Постановеното от СГС решение не е въззивно по смисъла на посочената правна норма с оглед изложеното по-горе в мотивите на настоящото определение. По изложените съображения неоснователни са и останалите оплаквания в частната жалба.
Ето защо частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба от адв. К процесуален представител на Р. М. М. от град С., срещу определение от 28.05.2008 г. по ч.гр.д. № 1546/2008 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ”г” отд., с което е върната жалба, вх. № 13938/22.05.2008 г. срещу решение № 572/22.04.2008 г. по посоченото дело.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: