О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
София, 21.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 295 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 изр. първо във връзка с чл. 81 от ГПК.
Образувано е по жалбата на Х. А. А. и А. Л. К. – двамата от гр. С., Република Г. , чрез процесуалния им представител адв. М, против определение № 100 от 19 март 2009 г. на апелативния съд в гр. В., постановено по ч.гр.д. № 181 по описа на същия съд за 2009 г., с което частната жалба на жалбоподателите против протоколно определение от 9 февруари 2009 г. по гр.д. № 187 по описа на окръжния съд в гр. Р. за 2008 г. в частта, с която е оставено без уважение направеното искане за присъждане на разноски по делото, е оставена без разглеждане като недопустима и производството по частното въззивно дело е прекратено.
В жалбата се сочи, че разпоредбата на чл. 80 от ГПК се отнася до случаи, когато съдът е присъдил разноски, но погрешно е изчислил техния размер; в конкретния случай се обжалва отказ да се присъдят разноски поради „неизпълнение на задължението” за представяне на списък, поради което разпоредбата на чл. 80 изр. второ от ГПК не е пречка за разглеждане на жалбата по същество.
Ответниците А. З. и Б. З. , чрез процесуалния си представител адв. П, в отговор по реда на чл. 276 от ГПК сочат, че жалбата не следва да се разглежда, защото не са посочени основания за допустимост на касационното обжалване, а и е неоснователна – съдилищата приемат, че при непредставяне на списък по смисъла на чл. 80 от ГПК, разноски не се присъждат. Алтернативно следва да се приеме, че ответниците не са дали повод за завеждането на делото, понеже са били поставени в невъзможност да платят исковата претенция изцяло по вина на ищците. Алтернативно също може да се приеме, че следва да се приложи правилото на чл. 78 ал. 9 от ГПК, защото страните са постигнали спогодба и разноските следва да останат в тежест на страните както са ги направили.
С атакуваното определение съдът приел, че исковете за общо 30 хиляди евро са оттеглени, защото сумата е преведена от ответниците на ищците в хода на процеса; до приключването на съдебното заседание, проведено на 9 февруари 2009 г., процесуалният представител на частните жалбоподатели не е представил списък на разноските, направени от нейните доверители в хода на производството, а наличието на такъв е предпоставка за допустимост на частната жалба против определение от 9 февруари 2009 г. Първоинстанционният съд в своето определение по искането за присъждане на разноски е посочил, че непредставянето на списък с разноските е пречка за присъждането на тези разноски, поради което искането е неоснователно.
Налице е правен интерес от обжалване на атакуваното определение, но частната жалба е неоснователна.
Атакуваното определение е неправилно.
Частните жалбоподатели са предявили иск по реда на чл. 55 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата общо от 30 хиляди евро. Като държавна такса всеки от тях е внесъл по 1173,50 лева и са заплатили общо 1400 лева за адвокатски услуги. В деня на съдебното заседание ответниците са заявили, че имат сумата в себе си и желаят да я преведат по сметка на ищците, като съдът е прекъснал съдебното заседание, след което процесуалният представител на ищците е оттеглил иска. Не е спорно, че списък с разноските по смисъла на чл. 80 от ГПК не е представян.
Според правилото на чл. 80 от ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като в противен случай тя няма право да обжалва решението в частта му за разноските. Целта на разпоредбата в никакъв случай не е да санкционира страната, която не е представила списък, като разноски изобщо не й се присъждат. Смисълът на правилото на чл. 80 изр. второ от ГПК е при проявена небрежност от страна на претендиращия разноски да посочи точно какви са те, да бъде лишен от правото да атакува определеният от съда размер на разноските, ако съдът е допуснал грешка при изчислението им.
В разглеждания случай първостепенният съд грубо е нарушил посоченото правило, като изобщо е отказал да присъди разноски. Този отказ на съда подлежи на обжалване на общо основание и въззивният съд е следвало да разгледа жалбата по същество. Това е така, защото в рамките на съдебното исково производство, както и в производството по частни жалби, се гарантира от закона възможността на страните по спора да защитят всички свои накърнени или застрашени процесуални права съобразно установения в ГПК ред. Правото да се претендират разноски е закрепено в чл. 81 във връзка с чл. 78 от ГПК и като имуществено субективно право подлежи на защита, а отказът на съда да присъди разноски без каквото и да е основание по смисъла на закона дава разрешение на производството по присъждане на разноски и следва да бъде разгледано по реда на инстанционния контрол.
Ето защо атакуваното определение следва да се отмени, като делото се върне на въззивния съд за произнасяне по частната жалба на Х. А. А. и А. Л. К. При разглеждането на спора по същество следва да се обсъдят и възраженията на ответниците.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 100 от 19 март 2009 г., постановено по ч.гр.д. № 181 по описа на апелативния съд в гр. В. за 2009 г.
ВРЪЩА делото на апелативния съд гр. В. за разглеждане на частната жалба на Х. А. А. и А. Л. К. против протоколно определение от 9 февруари 2009 г. по гр.д. № 187 по описа на окръжния съд в гр. Р. за 2008 г. в частта, с която е оставено без уважение направеното искане за присъждане на разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: