О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
София 26.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет първи и април през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 174 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. М. Д. и В. М. В.-двамата от с. Ц. против въззивно решение № 151 от 23.10.2009г. по в.гр.д. № 155 по описа за 2009г. на Видински окръжен съд, с което е отменено решение № 160 от 5.03.2007г. по гр.д. № 1577/06г.на Видински районен съд и вместо това е постановено друго,с което е отменен договор за дарение на 1/2ид.ч.от недвижим имот,находящ се в гр. В. ул. „Преславска” № 9,представляващ дворно място от около 374кв.м., съставляващо парцел **** в кв.91 по плана на гр. В.,ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда,сключен между М. В. М.-от една страна и М. М. Д. и В. М. В.-от друга, с н.а. № 82 т.VІІ н.д. № 2562/95г.на нотариуса при ВРС и са присъдени следващите се разноски.
В представеното изложение като основание за допустимост се сочи нормите на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,във връзка с поставения въпрос – за задължението на съда да преценя всички доказателства по делото и да се произнася по всички наведени доводи и възражения,включително и направените признания,както и за задължителната сила на дадените от ВКС указания по прилагането на закона. В тази смисъл се позовава на казуални решения на ВКС.
Срещу така подадената жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Производството е за втори път пред касационната инстанця след като с решение № 238 от 20.03.2009г.по гр.д. № 6464/07г. ВКС е отменил първоначалното възиввно решение и е върнал делото за ново разглеждане с указания за изследване на всички обстоятелства/здравословно състояние, месечни доходи и разходи,използвани и заплащани от лицето лекарства/, обосноваващи конкретната нужда по смисъла на чл.227 б.”в” от ЗЗД на дарителя.
С оглед дадените указания-след преценка на гореизложените обстоятелства- въззивният съд е уважил иска,като е приел,че ищецът е изпаднал в трайна нужда от средства от издръжка,дължащи се на напредналата му възраст и влошеното му здравословно състояние, които той не може сам да си осигури /установено е,че за лекарства са му необходими месечно 99.20лв. + средностатистически месечни разходи за живот на едно лице през 2006г.- 215лв.,при получавана от него пенсия от 286лв., без наличие на странични доходи/.
При така изложените мотиви на въззивния съд, поставеният от касатора принципен въпрос за задължението на съда да преценя всичките доказателства по делото и доводите на страните-не е от значение за изхода на делото,тъй като не е обусловил волята на съда по съществото на спора. Отговорът на този въпрос е ясен,тъй като е изрично регламентиран в процесуалния закон. Не е налице и посоченото основание за допускане по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,тъй като съгласно ТР № 1/2009г. на ОСГКТК на ВКС – практиката, създавана при решаване на конкретни дела чрез прилагане на правна норма при решаване на конкретен правен спор,на която се позовава касатора няма задължителен характер за съдилищата.
В случая въззивният съд е постановил акта си в съответствие с установено в чл.188 от ГПК/отм/,сега чл.235 от ГПК свое задължение – съобразно приетите от него за установени обстоятелства по делото и закона. Преценил е всички релевантни факти. Относно изтъкнатите от касатора факти- за това,че ищецът е получил кредит и че част от приеманите от него медикаменти са с временен,а не с постоянен характер,то същите не могат да повлияят на крайния извод на съда, тъй като отпускането на кредит е свързано със задължение за връщане на същия,със заплащане допълнително и на лихви/а на ищеца освен,че ежемесечно е удържана сумата от 143.19лв.,са му начислявани и такси за закъснение/ ,а що се касае до медикаментите – е установено по делото,че ищецът страда от общо пет заболявания/катаракта на очите,хипертонична болест на сърцето от ІІ и ІІІ степен,депресивна невроза,невродермия и пареза на ляв крак/-всяко едно, от които изисква отделно лечение.
С оглед на горното,Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 151 от 23.10.2009г. по в.гр.д. № 155 по описа за 2009г. на Видински окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.