О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
Гр. София, 20. 05. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и с участието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело № 1779/2009 г
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено под № 848 на 18.05.2007 г. по в.гр.д. № 217/2009 г., с което е отменено изцяло решение № 80 от 27.11.2008 г. на Пловдивския районен съд, Х-ти състав по гр.д. № 2967/2007 г., спорът е решен по същество като е отхвърлен предявения от Г. Б. Т. ЕГН **********, С. И. З. ЕГН ********** и Л. И. Н. ЕГН ********** и тримата със съдебен адрес: гр. П., бул.”Ш” № 1* ет.1, адв. Н против П. „З”, със седалище и адрес на управление с. Г., Пловдивска област, гр. П., ул.”Р” № 104 иск за събаряне и премахване изцяло на изградената в имот № 0* в землището на с. Г., с ЕКАТТЕ 18277, Община К., с площ от 0.765 дка начин на тройно ползвуване: залесена нива, категория на земята при неполивни условия: девета, местност „Ю” (х. Здравец), при граници и съседи” № 0*-залесена нива на Ц. В. Ц. , № 0*-ивдивид.застр.на П. Я. В. , № 0*-паркинг на Община К. и № 0*-залесена терит. на К. Г. Б. , без одобрени строителни книжа и документи и в отклонение от издадено строително разрешение за временен преместваем метален павилион незаконна тухлена сграда на площ от 42 кв.м., която сграда пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху имота.
Недоволни от въззивното решение са касаторите Г. Б. Т., С. И. З. и Л. И. Н. , представлявани от адвокат Н от Пловдивската адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.283 ГП. като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГП. понеже окръжният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос за съотношението на правата на лицата, чиито земеделски земи попадат в хипотезата на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ и правата на кооперацията, извършили незаконно застрояване а произнасянето на касационната инстанция твърдят, че ще е ръководство за точното прилагане на закона и същевременно ще допринесе за развитието на правото. Прилагат осем броя решения на Върховния касационен съд.
От ответника по касация П. „З”, представлявана от адвокат Г от Пловдивската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГП. със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените по делото разноски.
За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че при преценката на предпоставките за настъпване на земеделската реституция на процесния имот № 0* е без значение дали за сградата в него има строителни книжа и дали е изпълнена в отклонение спрямо предвиденото местоположение или площ тъй като тези обстоятелства са релевантни в хипотезата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, която е приложима към земи, намиращи се в населени места, но настоящия казус попада в хипотезата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, защото процесния имот е извън населеното място. Направен е извод, че тухлената сграда в него е пречка за възстановяване на процесния имот в стари реални граници по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, а искът по чл.109 ЗС е недоказан.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение по иск на основание чл.109 ЗС.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени-процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Материалноправен или процесуален въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика или има съдебна практика, но тя не е правилна и трябва да бъде променена, поради което касаторът следва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд разрешение влиза в конфликт с разрешенията на тези въпроси, по които има установена съдебна практика с представяне на влезли в сила решения като се съобрази уеднаквената, непротиворечива и постоянна съдебна практика, което в случая не е сторено.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна-постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правнорелевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което в случая не е направено.
Представените решения на Върховния касационен съд касаят друга фактическа обстановка:
Решение № 1* от 2.2.2009 г. по гр.д. № 5074/2007 г. на І гражданско отделение, решение № 24 от 1.2.1999 г. по гр.д. № 1912/1997 г на ІV гражданско отделение и решение № 1* от 13.1.2009 г. по гр.д. № 3641/2007 г. на ІІІ отделение с приложението на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, но по иск с правна квалификация чл.108 ЗС.
Решение № 1* от 21.01.2002 г. по гр.д. № 317/2001 г. на ІV гражданско отделение е относно приложението на чл.10б, ал.1 във връзка с чл.24, ал.2,3 и 4 ЗСПЗЗ.
Обжалваното решение не е постановено в противоречие с решение № 410 от 15.5.2000 г. по гр.д. № 1504/1999 г. на ІV гражданско отделение, свързано с приложението на чл.10, ал.7 и чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ.
Определение № 87 от 19.11.2008 г. по гр.д. № 2640/2008 г. на ІV гражданско отделение и решение № 1* от 3.2.2009 г. по гр.д. № 4601/2008 г. на ІІІ гражданско отделение са постановени по искове с друга правна квалификация-чл. 97, ал.1 ГП. /отм./ във връзка с чл.10б, ал.1 и ал.5 ЗСПЗЗ.
Определение № 206 от 17.03.2009 г. по гр.д. № 4209/2008 г. на І гражданско отделение, постановено в производство по чл.288 ГП. е относимо към чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, но във връзка с чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и чл.39, ал.1 ЗПИНМ.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал. 3 ГП. на ответника по касация се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция в размер на сумата 300 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 8* постановено на 18.05.2007 г. по в.гр.д. № 217/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, Х-ти състав.
ОСЪЖДА Г. Б. Т. ЕГН ********** от гр. П. ул.”Л” № 3* от гр. П. ул.”К” № 10, бл. 206 вх.”Б” ап.28 и Л. И. Н. ЕГН ********** от с. К., Пловдивска област, ул.”А” № 30 да заплатят на П. „З” със седалище с. Г., Пловдивска област на основание чл.78, ал.3 ГП. сумата 300 /триста/ лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: