О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
гр. София 15.05.2019 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2327/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. С. К., в качеството му на процесуален представител на А. М. Н., М. К. Н. и Н. К. Н., против въззивно решение № 46/20.03.2018 г. по възз.гр.д. № 38/2018 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, с което е обезсилено решение № 245/ 18.12.2017 г. по гр.д. № 1116/2017 г. по описа на Районен съд – Севлиево в частта, с която искът с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, предявен от А. М. Н. и М. К. Н. против „Тахо“ ООД за признаване за нищожна на сделката, сключена с нотариален акт за покупко-продажба № 112, т. VII, рег. № 10282, н.д. № 1249/2005 г. на нотариус И. П., рег. № *** на НК, поради противоречие и заобикаляне на закона, липса на основание и на представителна власт /съгласие/, на апартамент с идентификатор № ******** в [населено място], ведно с прилежащите към него избено помещение и идеални части от сградата са отхвърлени, както и в частта, с която е отхвърлено възражението на „Тахо“ ООД за недопустимост на иска поради наличие на влязло в сила решение между същите страни по гр.д. № 1706/2011 г. по описа РС- Севлиево, а също и нормата на чл. 300 ГПК, тъй като е налице влязла в сила оправдателна присъда по отношение на представляващия ответното дружество И. М. И. по н.о.х.д. № 231/2008 г. по описа на РС-Севлиево на основание чл. 298 ГПК и вместо него е оставен без разглеждане предявеният от А. М. Н. и М. К. Н. против „Тахо“ ООД иск като недопустим и е прекратено производството по делото по отношение на тях.Потвърдено е решението на РС-Севлиево в останалата част по отношение на Н. К. Н. за притежаваните от нея 2/6 ид.ч. от имота и са присъдени съдебни разноски.
С определение № 419/21.11.2018 г. по гр.д. № 2327/2018 г. настоящият състав на ВКС е констатирал, че е допусната очевидна фактическа грешка във въззивното решение и делото е върнато на въззивния съд за поправянето й по реда на чл.247 ГПК. С решение № 802/26.11.2018 г. по възз.гр.д. № 38/2018 г. по описа на Окръжен съд – Габрово е поправена допуснатата фактическа грешка при изписване на първоинстанционното решение на л. 6, ред. 20 от въззивното решение.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна и уважаване на предявения иск за прогласяване на нищожност. Поддържат доводите за нищожност на сключената сделка от 20.12.2005 г., поради противоречие и заобикаляне на закона, липса на основание /съгласие/ и липса на представителна власт. В касационната жалба са наведени и доводи, че е налице споразумяване във вреда на представлявания.
Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване,преповтарящо касационната жалба, в което е посочено, че основанията по чл. 280 ГПК са свързани с произнасяне по съществени процесуални и материално-правни въпроси.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по жалбата „Тахо“ ЕООД, представляван от адв. М. и адв. Н.. Изложено е становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество се поддържа, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Заявена е претенция за разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежни страни с правен интерес да обжалват постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе с атакуваното решение, ОС – Габрово е установил следната фактическа обстановка: между И. М. И., в качеството му на заемодател и Н. К. Н., М. К. Н. и А. М. Н., последните в качеството им на заематели, е сключен договор за заем с нотариална заверка на подписите от 18.08.2005 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателите сумата от 5 300 лв., с определен падеж за връщане – 20.12.2005 г., уговорена е и неустойка. За обезпечаване на вземането, заемателите са се задължили да учредят договорна ипотека в полза на заемодателя върху свой собствен недвижим имот, представляващ апартамент № 6, в [жк], [жилищен адрес] в [населено място], със застроена площ от 75,70 кв.м., състоящ се от спалня, дневна , кухня – столова, баня – тоалетна, входно антре и тераса, прилежащо избено помещение № 6, с полезна площ от 3, 70 кв.м. и съответните 1.081 % ид.ч. от общите част на сградата и съответното право на строеж върху земята. Ипотеката е учредена с нотариален акт № 141, т. IV, рег. № 6351, д. № 718/22.08.2005 г. на нотариус И. П., рег. № *** на НК. Н. К. Н., М. К. Н. и А. М. Н. са упълномощили И. М. И. да извърши покупко-продажба на описания имот с пълномощно с нотариална заверка на подписите от 18.08.2005 г. Сключен е и предварителен договор за покупко-продажба на същия недвижим имот между същите страни, с определена цена от 5 300 лв., като са се договорили собствеността върху апартамента да се прехвърли в полза на купувача най-късно до 20.12.2005 г. С решение № 86/04.05.2012 г., постановено по гр.д. № 1706/2011 г. по описа на Районен съд – Севлиево М. К. Н. и А. М. Н. са осъдени на основание чл. 108 ЗС да отстъпят собствеността и предадат владението върху процесния имот на собственика „Тахо“ ЕООД, представляван от управителя И. М. И..
Производството по настоящото дело е образувано по иск на Н. К. Н., М. К. Н. и А. М. Н. против „Тахо“ ЕООД да бъде призната за нищожна сключената с нотариален акт за покупко-продажба № 112, т. VII, рег. № 10282, д. № 7249/21.12.2009 г. сделка за продажба на ипотекирания имот.
При тези данни въззивният съд е направил следните правни изводи: предявеният от М. К. Н. и А. М. Н. иск с правно основание чл. 26 ЗЗД е недопустим, доколкото посочените ищци са били ответници по приключилото с влязло в сила решение производство по ревандикационен иск, предявен от „Тахо“ ЕООД против тях. Тъй като с това решение е установено, че М. К. Н. и А. М. Н. не са собственици на притежаваните от тях идеални части, а е следвало те да изчерпят всичките си възражения,то за тях липсва правен интерес от предявяването на процесния иск. ОС-Габрово е приел, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо по отношение на тези ищци и го обезсилил. По отношение на Н. К. Н. съдът е приел, че същата е съсобственик на процесния имот и има права до съответните идеални части от 2/6 ид.ч. от него, поради това тя имала право да брани правото си на собственост, като претендира нищожност на сключения договор за покупко-продажба и да иска със силата на пресъдно нещо да бъдат отречени правните последици на атакувания договор. Като е съобразил заявените с исковата молба претенции ОС-Габрово е приел, че се иска да се признае една сделка за недействителна на няколко основания в едно производство. Посочил е , че по делото не са събрани доказателства, които да потвърждават твърденията на Н. К. Н. за нищожност на сключената сделка. Установено е, че ответникът е платил цената, заемателите не са доказали да са изпълнили задължението си за връщане на заетата сума, пълномощникът е действал в съответствие с учредената му представителна власт. Съдът е приел, че липсва основание да се приеме, че сключената сделка е нищожна на основание чл. 209 ЗЗД, поради което правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил иска по отношение на Н. К. Н. за притежаваните от нея идеални части.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. Съгласно приетото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният от касатора въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281, т.3 ГПК/. В приложеното изложение към касационната жалба не е направен и опит да се формулира правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон съдържание. Въведени са идентични доводи и оплаквания с тези, направени в самата жалба. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт обаче ще се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290, ал.1 ГПК/. Тази проверка не би могла да се извърши в закрито заседание в отсъствие на страните, защото би противоречила на едни от основните принципи в гражданския процес за непосредственост и устност. Решението трябва да бъде постановено от съдиите, участвали в заседанието, с което е завършило разглеждането на делото /чл.235, ал.1 ГПК/. Всяка страна е длъжна при разглеждане на делото в открито съдебно заседание да вземе становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства /чл.143 ал.3 ГПК/. В етапа на селекция на касационните жалби ВКС не следва да се произнася по основателността на наведените оплаквания и възражения срещу решаващите изводи на съда, обусловили обжалваното въззивно решение. Липсата на поставен въпрос с предвиденото в процесуалния закон съдържание е достатъчна да обуслови крайния извод за недопускане на касационно обжалване.
Въпреки това за изчерпателност, следва да се посочи, че касаторите не са аргументирали наличието на нито една от законоустановените допълнителни предпоставки. Бланкетното посочване на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК не е достатъчно, за да мотивира извод за допускане на касационно обжалване дори и в случай, че е налице общо основание. Освен това въвеждането на нови твърдения, обосноваващи нищожност на оспорвания договор за покупко-продажба и доводите, че същият е сключен във вреда на упълномощителите са наведени едва в касационната жалба и изложението към нея.
При този изход на спора и на основанието по чл. 78, ал. 3 ГПК и в тежест на касаторите следва да се възложат направените и доказани от ответника по касация разноски в размер на 600/шестстотин/ лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 46/20.03.2018 г., постановено по в.гр.д. № 38/2018 г.от Окръжен съд – Габрово.
ОСЪЖДА А. М. Н., ЕГН [ЕГН], М. К. Н., ЕГН [ЕГН] и Н. К. Н., ЕГН [ЕГН] да заплатят на „Тахо“ ЕООД с ЕИК 107568483 сумата от 600 /шестстотин лева/ съдебни разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: