2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№428
гр. София, 28.06.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на седми юни, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. Е.
Б. Б.
като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №197/11 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Столична община –гр. С. срещу решение №860 от 12.11.2010 г.на Софийски апелативен съд по гр.д. №548/2010 г., с което е потвърдено решение №1458/06.04.2010 г. по гр.д. 463/2008 г. на СГС, ГК в частта, с която е уважен искът по чл. 189 ал.1 от ЗЗД на [фирма] -С. срещу касатора за сумата от 16 000 лева- като цена на имот, от който в последствие ищецът-купувач е бил евициран, както и в частта с която същото решение е било отменено в отхвърлителната част и касаторът е бил осъден от въззивния съд да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева-стойност на гражданските плодове от вещта, които ищецът като купувач на чужда вещ е бил осъден да заплати на действителния собственик по иска с правно основание чл. 191 ал.1 от ЗЗД. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие с практиката на съдилищата– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище в насока недопускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с Договор № 173001/27.06.2002г. праводателят на ищеца [фирма] е закупил от ответника Столична община/СО/ чрез приватизационен договор магазин №3 в [населено място], [улица] ,вх.Б за сумата от 16 000 лева, които е заплатил реално. В последствие през 2004 г. търговското предприятие на същия ЕТ е прехвърлено на ищеца [фирма] и прехвърлянето е вписано в търговския регистър. Междувременно праводателят на ищецът е осъден с влязло в сила решение по иск с правно основание чл.108 от ЗС да отстъпи собствеността и предаде владението върху магазина на трето лице. Същият е осъден и да заплати обезщетение за ползването на същия магазин заедно с други търговски обекти, като припадащата се част за този магазин възлиза на 21 398,37 лева, които са заплатени от него изцяло на третото лице-действителен собственик на магазина.При сключването на договора за приватизационна продажба в правния анализ не е отбелязано да има вписвания на искови молби или вещни права на трети лица върху същия обект.
На база изложеното, съдът е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника СО, както по чл. 189 ал.1 от ЗЗД, така и по чл.191 ал.1 ЗЗД като продавач на магазин от който ищецът, като купувач, който не е знаел за правата върху имота от страна на трети лица, е бил съдебно отстранен/евициран/ и осъден да заплати стойността на гражданските плодове на вещта под формата на обезщетение за лишаване от ползване на действителния собственик.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят не сочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора, а навежда оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Твърди, че в частта относно отговорността по чл.191 ал.1 от ЗЗД обжалваното решение е в противоречие с посочената от него казуална практика на съдилищата– т.е. налице е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК. Като такава се сочи първоинстанционното решение по същия спор.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК, а е навел оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Тези оплаквания , обаче , могат да бъдат от значение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество , съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
Отделен е въпросът, че съгласно същото ТР-т. 3 като противоречива съдебна практика не могат да се квалифицират решенията на различните инстанции по същия спор, още повече, че същите не са влязли в сила, каквото е изискването в разпоредбата на чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №860 от 12.11.2010 г.на Софийски апелативен съд по гр.д. №548/2010 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.