1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
ГР. С., 03.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 26.03.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1430/12 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на Волен С. и на С. Т. срещу въззивното решение на Апелативен съд С. /АС/ по гр.д. №3451/11 г.в различни негови части и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение са уважени до размер на 5000 и 2 000 лв. исковете на Волен С. срещу С. Т. за обезщетяване на неимуществени вреди, нанесени на ищеца с обиди и клевета в посочените две телевизионни предавания, водени от ответника. За размера над присъдените суми до първоначално уважения от първоинстанционния съд – 40 000 и 5 000 лв., исковете са отхвърлени като неоснователни.
К. жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са допустими.
За допускане на обжалването на въззивното решение в частта , с която исковете са отхвърлени, касаторът-ищец С. се позовава на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Не е формулирал обаче ясно и точно правен въпрос от предмета на спора като общо основание по чл.280, ал.1 от ГПК, нито е обосновал соченото допълнително основание по т.3. То е налице при неясен, непълен или противоречив, обикновено нов закон, който се нуждае от тълкуване за еднакво прилагане по въпроса, както и при липсваща или остаряла съдебна практика, която следва да се осъвремени при нови обществени условия и законодателство- ТР №1/19.02.10 г.. Такива предпоставки касаторът не твърди и не обосновава, за което е възразил и ответникът по жалба.
В изложението касаторът – ищец е посочил кои от изводите на въззивния съд намира за правилни и кои – не. Сочи, че ниският размер на обезщетението противоречи на установените от съда характер и особености на увреждането – според АС изреченият в развлекателното и забавно шоу коментар е недопустим и не може да се приеме за нормална изява на свободно мнение за политическия живот в страната.
За да отхвърли исковете за посочените разлики въззивният съд е приел, че цитираните в исковата молба изявления на ответника в шоуто му са довели до тревога и претеснения у ищеца относно мнението и оценката на обществото за личността му като човек и общественик, тъй като могат да създадат неверни представи за човешките му ценности като гражданин и за убежденията му като лидер на политическа партия, както и за целите на самата партия и начините, с които възнамерява да ги постигне. Не се установява обаче тези предавания действително да са навредили на доброто име на ищеца и ръководената от него партия в обществото и да са попречили на житейската и обществената му изява. В съответствие с така установените неимуществени вреди е определено обезщетение от общо 7 000 лв.
Начинът, по който е определено обезщетението на неимуществени вреди съответства на указаното в задължителната практика на ВС – ППВС №4/68 г., т.11. Изследвани са конкретните обстоятелства на случая – начина на нанасяне, обема и тежестта на вредите. С оглед на установената неголяма тежест / липсват данни да са засегнати осезаемо обществената дейност, доброто име или психиката на ищеца/ е определено обезщетение в посочения по-горе размер. За подобен случай на увреждане с медийна разгласа на обидни и клеветнически твърдения с р. по гр.д. №907/09 г. на трето г.о. на ВКС по чл.290 от ГПК е присъдено сходно по размер обезщетение за неимуществени вреди на пострадалия.
Или въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди, което се определя от съда по справедливост – чл.52 от ЗЗД/ако се приеме, че такъв е поставен с жалбата/ е застъпен широко в задължителната и трайна практика на ВКС, с което не е налице осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, на което се позовава касаторът- ищец.
За допускане на обжалването на въззивното решение в частта, с която исковете са уважени касаторът – ответник Т. се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – р. по гр.д. №1376/11 г. на четвърто г.о. и по гр.д. №1438/09 г. на трето г.о. и на посочените решения на Е., по поставените въпроси: носи ли журналистът отговорност, когато прави коментар на факти от обективната действителност в обществен интерес , без самоцелно да засяга достойнството на личността и подлежат ли на доказване за вярност дадените негативни оценки. Намира, че въпросите за съотношението между правото на добро име от една страна и правото на свобода на словото, от друга и за баланса между тях, както и кое от двете права е с приоритет и какви са гаранциите за осъществяването им, са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
В практиката на ВКС се сочи: Признатото и гарантирано в чл. 39, ал. 1 от Конституцията право на мнение се упражнява надлежно и не е налице елемент на противоправност при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягаща конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага връзка с оглед неговия пост, дейност или занятие по поставения обществен въпрос, освен ако не се касае за превратно упражняване на право, а свободата на мнение бива използвана, за да се вреди на доброто име. За всеки отделен случай подлежи на изследване и преценка дали конкретното изказване или публикация с негативно спрямо засегнатото лице съдържание, освен оценка и мнение по обществен въпрос, не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт, но това изследване съдът предприема, съобразявайки зададените с исковата молба основания./ р. по гр.д. №1438/09 г., на трето г.о./. Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани в чл. 39, ал. 2 К. /решение на ВКС, I г. о по гр. д. № 5059/2008 г./, но във всеки друг случай издателите на печатни произведения могат да разпространяват правомерно свои или чужди оценъчни съждения. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността (т. е. ако не осъществяват състав на престъплението обида). Оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност – те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани фактическите твърдения, разпространени с печатно произведение / р. по гр.д. №1376/09 г./. Свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционни ценности – каквито са доброто име и правата на другите граждани. Следователно въпросът за баланса при упражняването на конституционно гарантираните права може да бъде решен след конкретна преценка на всеки случай. Прокламираната в чл. 40, ал. 1 от Конституцията свободата на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани по въпроси, които представляват интерес. В нейното съдържание не се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, засягащи лични граждански и човешки права и не предпоставя налагане на негативен подтекст. /р. по гр.д. №907/09 г. на трето г.о.. и по гр.д. №1019/09 г. на трето г.о. на ВКС/
В процесния сега случай при данните по делото АС е приел за неустановено, че приписаните на ищеца позорящи за една от етническите общности изрази действително са изречени от него. Изразите , употребени за ищеца от страна на ответника в предаванията представляват обидни квалификации и внушават отрицателни качества на отричана и осъдена от историята и обществото личност. Затова АС е преценил, че с предаванията ответникът противоправно, в разрез с общото правило да не се вреди другиму е наклеветил и обидил ищеца, разгласявайки чрез медия позорящо го и невярно обстоятелство – че е изрекъл фразата: „Циганите на сапун” и квалифицирайки го като „фашист” и „фюрер”, а начинът по който ръководи партията – като фашистки. Според АС деянията са противоправни, защото засягат човешкото достойнство и обществения облик на ищеца, а презумпцията за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД не е оборена. Приетото от въззивния съд очевидно съответства на цитираната по –горе практика на ВКС по поставените въпроси за гаранциите и границите на правото на свобода на словото и мнението в обществен интерес и балансът между това право и правото на добро име, чест достойнство. Така не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Въпросите са широко застъпени в практиката на ВКС, част от която е цитираната, затова не е налице и второто сочено основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Не са налице основания за допускане обжалването и по двете жалби и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №3451/11 г. от 28.05.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: