3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
Гр.София, 13.05.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 576 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 17.02.2012г., постановено по гр.д.№ 17/2012г. от Окръжен съд – [населено място], с което е отменено решение от 04.11.2011г. по гр.д.№ 234/11г. на Монтанския районен съд и е отхвърлен искът на касатора против [фирма], [населено място] за признаване за установено, че не дължи сумата от 12204.95 лв. на основание констативен протокол от 14.03.2011г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът оспорва касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът по установителният иск – настоящ касатор не е изпълнил изискванията по Общите условия на договора да заяви настъпилата промяна в собствеността на недвижимия имот, за който е установено консумиране на вода за производствени нужди от собствен водоизточник, който не е регистриран във [фирма]. Решаващият състав се е позовал на уговорката в чл.63 на ОУ за събиране на дължимите суми от собственика на имота.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Заявленията на касатора в изложението не могат да се квалифицират като конкретни правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а са изцяло по правилността на решението. Въпросите: „При наличието на неясни и противоречиви мотиви, което е равносилно на липсата на мотиви при постановяване на въззивното решение, същото противоречи ли на задължителната практика на ВКС и подлежи на допускане на касационното обжалване?”, „По кой ред подлежи на доказване извършено ли е констатираното нарушение, от кого е извършено, извършено ли е виновно и бил ли е поканен представител на твърдяния от страна на ответното дружество нарушител?” и „Има ли значение наличието на вина и противоправно поведение при извършване на нарушение и следва ли то да е в причинна връзка с настъпилата вреда?” са обвързани с оплаквания за необоснованост на въззивния акт. Така въведени въпросите предпоставят възприемане на тезата на ищеца, че ответникът е следвало да установи извършителя на нарушението и да докаже, че констативният протокол отразява обективната действителност. Тези въпроси не налагат тълкуване на правна норма, поради което касационното обжалване не се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 17.02.2012г., постановено по гр.д.№ 17/2012г. от Окръжен съд – [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: