3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
гр. София, 26.03.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 739 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. Ч. против решение от 20.05.2013 г., постановено по гр.д.№ 15468/2012 г. от ІІІ-г състав на Софийски градски съд.
Ответникът по касационната жалба не е взел становище.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивен съд се е произнесъл по основателността на обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е законосъобразно, като не са налице сочените в исковата молба нарушения при прекратяването, водещи до твърдения порок за незаконосъобразност. Въведения в спора от ищеца с исковата молба довод за незаконосъобразност на прекратяването е липсата на правомощия от страна на лицето Г. К., като Председател на С. А. да прекрати валидно трудовото правоотношение с ищеца, заемал длъжността „старши експерт” на ССА. Съдът е приел, че по силата на чл.3, ал.3 и ал.4 ЗССА, председателят на ССА е председателят на УС на академията по право, по силата на законовите разпоредби и като такъв в неговите правомощия е да разполага с работодателската власт да прекратява трудови правоотношения. Въз основа на горното, съдът е приел, че доколкото единствения довод за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение е неоснователен, то и предявените искове са неоснователни.
В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Сочения правен въпрос е, следва ли въззивния съд да обсъди всички факти и обстоятелства относно законосъобразността на атакуваната заповед. Правния въпрос се поставя в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, макар да не се сочат решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които решението на въззивния съд да противоречи по отношение на възприетото по така поставения правен въпрос. Съдът не е отрекъл необходимостта да се обсъдят всички факти и обстоятелства относно законосъобразността на атакувана заповед за прекратяване на трудово правоотношение, които са наведени с доводи в исковата молба, предвид ограничението на процесуалния закон относно сроковете за това. Предвид диспозитивното начало, съдът е длъжен да обсъди всички доводи и сочени факти от ищеца, при оспорване на законосъобразност на прекратяване на трудово правоотношение, но не и да излиза извън очертания с исковата молба и отговора на ответника предмет на спора. В случая се твърди, по кои точно доводи на ищеца, съдът е бил длъжен, но не се е произнесъл, доколкото видно от исковата молба, съдът е обсъдил сочения като довод за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение. Така поставен, по правния въпрос и възприеманото по него от ВКС в своята задължителна практика липсва противоречие, доколкото съдът се е произнесъл по доводите в исковата молба, сочени от ищеца по делото, касатор в настоящото производство.
Липсата на соченото касационно основание относно допустимостта на касационното обжалване, води състава на ВКС до извод, че същото не следва да се допуска.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.05.2013 г., постановено по гр.д.№ 15468/2012 г. от ІІІ-г състав на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.