О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
гр. София, 19.07. 2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова ч.т.д. № 1661 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по съвместна частна жалба на К. З. С. и Й. В. Г. срещу решение № 17 от 15.02.2018 г. по в.т.д. № 40/2017 г. по описа на Силистренски окръжен съд, в частта, имаща характер на определение, с която е допълнено решение № 65/19.07.2017 г. по в.т.д. № 40/2017 г. по описа на Силистренски окръжен съд в частта за разноските, като настоящите частни жалбоподатели са осъдени да заплатят на „ОТП Факторинг България“ ЕАД сумата от 300 лв., а тяхното искане по чл.248 ГПК не е било уважено.
Частните жалбоподатели поддържат, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Считат, че изводът на съда, че няма въззивно произнасяне, което да ги ползва по отношение на отговорността за разноски, е неправилен. Молят обжалваното решение, в частта, имаща характер на определение, да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което им бъдат присъдени изцяло разноските, сторени във всички инстанции, както и в заповедното производство.
Ответната страна по жалбата – „ОТП Факторинг България“ ЕАД, оспорва частната жалба, като излага съображения за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, преди да се произнесе по основателността на частната жалба, констатира следното:
С постановеното по материалноправния спор въззивно решение е обезсилено решение № 104/24.11.2016 г. по гр.д. № 371/2015 г. по описа на Тутракански районен съд, допълнено с решение № 33/23.01.2017 г., в частта, с която са уважени кумулативно обективно съединени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК и е потвърдено същото решение в частта, с която са уважени предявените от „ОТП Факторинг България“ ЕАД осъдителни искове за присъждане на суми, дължими по силата на договор за кредит, ведно с обезщетение по чл. 86 ЗЗД.
С оглед разпоредба на чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро ГПК, постановеното по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК определение може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване самият акт, чието изменение или допълване в частта за разноските се иска. При наличие на изрично императивно правило относно приложимия критерий за обжалваемост на определението по чл. 248, ал. 1 ГПК, преценката за обжалваемостта му не може да се извършва въз основа на други процесуални норми или принципи. Когато съдът, постановил крайния акт по смисъла на чл. 81 ГПК, допусне по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК изменение или допълване на този акт в частта за разноските, определението по чл. 248, ал. 1 ГПК става част от акта по чл. 81 ГПК, поради което обжалваемостта му е функция от обжалваемостта на акта, който се изменя или допълва в частта за разноските. В настоящия случай, крайният акт по смисъла на чл. 81 ГПК е решение № 65/19.07.2017 г. по в.т.д. № 40/2017 г. по описа на Силистренски окръжен съд, и с оглед прилагането на императивната норма на чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро ГПК, обжалваното решение с характер на определение по чл.248 ГПК не подлежи на инстанционен контрол, по следните съображения:
Постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, предвид ниската цена на разгледаните искове, предявени в общ размер на 6 220.28 лв. Касае се за търговско дело по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК вр. чл. 287 и чл. 286, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ, поради което и атакуваният съдебен акт, постановен по искане за допълване на окончателното въззивно решение в частта за разноските, не подлежи на по-нататъшно обжалване. Съгласно задължителните разяснения в т. 24 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, определението на въззивния съд за допълване или изменение на решението в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, а правомощията на касационния съд в този случай са определени и съобразно правилото на чл. 248, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и трайноустановената практика на ВКС по приложението на чл. 248, ал. 3 ГПК – определение № 14 от 07.01.2016 г. по ч.т.д.№ 3651/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 101 от 06.02.2015 г. по ч.т.д. № 242/2015 г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 190 от 19.03.2013 т. по ч.т.д. № 955/2012 г. на ВКС, ТК, II т.о. и мн. др. Неправилните указания на въззивния съд, че постановеният от него акт по чл. 248 ГПК подлежи на обжалване, не могат да обусловят допустимост на частната жалба, с оглед изричната разпоредба на чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро ГПК.
По изложените съображения частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на К. З. С. и Й. В. Г. срещу решение № 17 от 15.02.2018 г. по в.т.д. № 40/2017 г. по описа на Силистренски окръжен съд, в частта, имаща характер на определение, за допълване на решение № 65/19.07.2017 г. по в.т.д. № 40/2017 г. по описа на Силистренски окръжен съд в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг състав на ВКС, ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: