О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
София, 07.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 3352/2015 год.
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. П. К., в качеството й на процесуален представител на Е. Н. М., [населено място], срещу определение №988 от 14.04.2015 год. по ч.т.д. № 130/2015 год. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждане за връщане на въззивна жалба от 24.09.2014 г. по гр.д. № 473/13 г. на Софийски окръжен съд на основание чл. 262, ал. 2 вр. чл. 278 ГПК.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са доводи, че страната не е редовно уведомена за разпореждането от 06.08.2014г., следователно не са налице условията на чл. 262, ал.2, т. 2 ГПК за връщане на въззивната жалба. Отделно процесуалният представител на Е. М. – адв. К., не била упълномощена да го представлява пред въззивна инстанция и съобщението с указания за отстраняване на констатираните нередовности неправилно било изпратено до адвоката.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване, без да е формулирал конкретни правни въпроси. Изложил е съображения, че в противоречие с Определение № 277/14.06.2011 г. по ч.гр.д. №134/2011 г. на ВКС, ГК, І г.о., Софийски апелативен съд неправилно е приел, че съобщението за внасяне на дължимата държавна такса е надлежно връчено, както и че в противоречие с Определение № 608/26.09.2011 г. по ч.т.д. №508/2011 г. на ВКС, ТК, І т.о. съдът неправилно е приел, че в производството пред Софийски окръжен съд по обжалваното разпореждане от 06.08.2014 г. за внасяне на държавна такса за въззивна жалба адвокатът е бил упълномощен да представлява Е. Н. М. пред съда, при липса на изрично упълномощаване за това. Бланкетно сочи и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с формулирания въпрос: „При положение, че съобщението за внасяне на държавна такса за въззивна жалба е връчено на лице без представителна власт по делото, за което страната е разбрала след изтичане на законоустановения срок, следва ли да се приеме, че за страната е преклудирана възможността да изпълни указанието за внасяне на държавна такса за въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд?” Не са изложени конкретни съображения защо счита, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
С първоинстанционното решение № 68/14.02.2014 г., постановено по гр.д. № 473/2013г. по описа на Софийски окръжен съд, Е. Н. М. е осъден да заплати на И. Б. Г. на основание чл. 55, ал.1, предл. 2 ЗЗД сумата 89 772,59 лв., представляваща левовата равностойност на платена в евро цена по предварителен договор от 24.07.2008 г. за покупко-продажба на студио № 16 в апартамент комплекс „М.” – [населено място], [община], ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.09.2012 г. до окончателното й плащане; на основание чл. 92 ЗЗД да заплати сумата 29 924,19 лв., представляваща левовата равностойност на дължимата по т. 4.1 от същия договор неустойка, ведно със законната лихва върху сумата на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, считано от 20.08.2009 г. до окончателното й плащане и съдебно-деловодни разноски в размер на 7632 лв. С пълномощно от 16.08.2013г. /л.19, гр. д. № 473/2013г., СОС/ ответникът в първоинстанционното производство е упълномощил адвокатско дружество „К. и партньори”, представлявано от адв. П. К., със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. 1, ап. 5 да го представлява. Срещу постановеното решение от Софийски окръжен съд Е. Н. М. е подал въззивна жалба. С разпореждане от 10.03.2014 г. същата е оставена без движение с указание да се внесе държавна такса по сметката на Софийски апелативен съд в размер на 2394 лв. На 31.03.2014 г. в деловодството на Софийски окръжен съд е получена молба, подадена от адв. П. К. в качеството й на процесуален представител на Е. М., с искане за освобождаване от заплащането на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК с приложени доказателства. Съдът е оставил искането без уважение с определение от 01.04.2014г. Постановеното определение е обжалвано пред въззивна инстанция и Софийски апелативен съд го е потвърдил с определение № 1315/05.06.2014г., постановено по ч.гр.д. №1973/14г. В. определение е обжалвано с частна касационна жалба и с определение № 601/25.07.2014 г. по ч.гр.д. № 4477/2014 г. по описа на ВКС, ІV г.о. е допуснато до касационно обжалване, отменено е в частта, с която е потвърдено определение от 01.04.2014 г. по гр.д. № 473/2013 г. по описа на СОС, І г.о., с което е оставена без уважение молбата на Е. Н. М. за освобождаване от държавни такси в производството за разликата над 1200 лв. до 2394 лв. и той е освободен от внасянето на държавна такса по настоящото дело за разликата над 1200 лв. до 2394 лв., а въззивното определение в останалата част, с която е оставена без уважение молбата му за освобождаване от внасяне на държавна такса до размер от 1200 лв. е оставено в сила. С разпореждане от 06.08.2014 г. Софийски окръжен съд е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок да внесе държавна такса в размер на 1200 лв., като е посочил, че при неизпълнение жалбата ще бъде върната. Съобщение за разпореждането от 06.08.2014 г. е връчено на 08.09.2014 г. на посочения съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. 1, ап. 5 на В. И., който е отразил, че го получава в качеството му на адвокатски сътрудник. С разпореждане от 24.09.2014 г. Софийски окръжен съд е върнал въззивна жалба с вх. № 534/06.03.2014 г., подадена от Е. Н. М., на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК поради неизпълнение на дадените указания за внасяне държавна такса.
За да потвърди разпореждането за връщане на въззивната жалба на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, Софийски апелативен съд е приел, че съобщението за внасяне на дължимата държавна такса е надлежно връчено. Позовал се е на разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ГПК, според която връчването се извършва на пълномощник и с това страната е редовно уведомена, а връчването на адвокатски сътрудник е надлежно. Като е посочил, че не са изложени други факти и обстоятелства, изключващи възможността на страната да бъде уведомена от адвоката си за задължението да представи пред съда доказателства за внесена държавна такса по сметката на САС, въззивният съд е оставил без уважение частната жалба на Е. М. срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба.
По подадената частна касационна жалба, съдът намира:
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, с което се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, подлежащо на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл. 280 ГПК намира приложение и за настоящата инстанция е налице задължение да провери наличието на установените в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК предпоставки за допустимостта на исканото обжалване – арг. от чл. 274, ал. 3 ГПК, преди да се произнесе по наведените касационни основания.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
Не е налице соченото основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, доколкото в подаденото изложение изобщо не са формулирани въпроси, които да са обусловили решаващата воля на въззивния съд и да са разрешени в противоречие с цитираните съдебни актове на ВКС. Съгласно даденото задължително тълкуване в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран е чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационнио обжалване. М. или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. е формулирал констатации, подробно описани по-горе, които се отнасят до правилността на постановеното определение и съдържат становище относно решаващите изводи на съда. По същество същите представляват касационни основания, които биха били предмет на обсъждане при разглеждане на частната касационна жалба по същество, а не във фазата на допускане до касационно обжалване. Н. на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран с чл.6 ГПК. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен и/или процесуалноправен/ не налага обсъждане на специалните хипотези по т. 1, 2 и 3 на чл.280, ал.1 ГПК.
По отношение на формулирания въпрос, за който се твърди, че от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, настоящият състав намира, че също не е налице основание за допускане до касационно обжалване. Поставеният въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда, доколкото Софийски апелативен съд е приел, че връчването на съобщението за отстраняването на нередовностите по въззивната жалба на адвокатски сътрудник на посочения съдебен адрес е редовно връчено на лице с представителна власт посредством посочения в съобщението сътрудник. С оглед на това въпросът е привързан към становището на касатора за липса на представителна власт на адвокат К., каквото съдът не е приел да следва от представеното по делото пълномощно. Така формулиран въпросът не съставлява общо основание по смисъла на чл.280 ГПК. Освен това не са изложени никакви конкретни мотиви, които да обосновават допускането до касационно обжалване по поставения въпрос, а именно какво налага промяна на създадената практика или осъвременяването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Жалбоподателят единствено формално е посочил основанието, което прави невъзможна преценката на касационния съд дали е налице или не с оглед въведеното в чл. 6 ГПК диспозитивно начало.
При тези съображения, Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 988 от 14.04.2014год. по ч.т.д.№ 130/2015 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: