О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№428
гр.София, 26.04.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на десети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1377/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Д. В. М. от гр. В. е подал касационна жалба вх. № 1* от 11.05.2009 год. срещу въззивното решение № 428 от 08.04.2009 год. по в.гр.дело № 2747/2008 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 3* от 05.11.2008 год. на Варненския районен съд по гр.дело № 1906/2007 год. в частта, с която е отхвърлено искането на жалбоподателя за поставяне в негов дял на допуснатия до делба апартамент № 3 в гр. В., ул.”С” № 16, ет.2; в частта, с която е поставено изнасяне на имота на публична продан и в частта, с която е отхвърлен предявения от касатора срещу А. В. М. иск по чл.72, ал.1 ЗС за сумата 7 000 лева, представляваща увеличената стойност на апартамента в резултат на извършени подобрения като добросъвестен владелец в периода 2004-2005 год.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на претенциите, предявени от касатора.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с практиката на ВКС с позоваване на тълкувателно решение № 67/1985 год. от 23.06.1986 год. на ОСГК на ВС и на решение № 81 от 01.10.1979 год. по гр.дело № 28/1979 год. на ОСГК на ВС; б/ противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос с позоваване на решение № 766 от 16.05.1962 год. по гр.дело № 565/1962 год. ВС, І г.о. и решение № 579 от 27.06.1994 год. по гр.дело № 428/1994 год. ВС, І г.о. и в/ необходимост от унифициране на въпроса относно поставянето в дял на неподеляем наследствен имот.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. взе предвид следното:
Въззивният съд е потвърдил решението на първата инстанция, като е приел, че касаторът е придобил по наследство 1/6 ид.част от процесния апартамент, а 4/6 идеални части от него – чрез възмездна сделка и не може да упражни надлежно право на възлагане по чл.288, ал.3 ГПК/отм./, тъй като съсобствеността върху жилището не е възникнала само от наследяване. Прието е по-нататък, че не е установено твърдяното трансформиране на държането във владение, а и че не може да се обоснове качеството добросъвестен владелец, предвид липсата на годно правно основание, което формално да легитимира касатора като собственик на целия имот. Накрая, прието е, че е останала недоказана стойността на всяко едно от твърдяните подобрения поотделно, както и сумата, с която увеличават стойността на имота.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
В частта, с която е приета за неоснователна претенцията на касатора за възлагане на неподеляемото жилище в негов дял, въззивното решение е съобразено със задължителните указания по приложение на чл.288, ал.3 ГПК/отм./, дадени с т.8 на тълк.решение № 1 от 19.05.2004 год. по тълк.гр.дело № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС. Според тълкувателния акт, в нито една от хипотезите на комбинирана/смесена/ съсобственост делбата не може да се извърши чрез възлагане по чл.288, ал.3 ГПК/отм./-под диспозицията на тази норма попада само възникналата в резултат на наследяване съсобственост. В случая, съсобствеността е възникнала по наследяване върху ? ид.ч. от жилището, а другата половина е била собственост на преживялата съпруга на наследодателя, която се е разпоредила с притежаваните от нея 4/6 ид.части в полза на касатора.
Съдебната практика, на която се позовава касаторът с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е пряко относима към процесния казус. Четирите съдебни акта са постановени преди измененията и допълненията на чл.288 ГПК,отм./в Д. вестник, съответно бр.124 от 23.12.1997 год. и бр.64 от 16.07.1999 год./ и се отнасят до преценката на обстоятелствата, от които зависи предпочитанието при конкуренция на възлагателни претенции. Както се посочи, съобразно тълкуването на чл.288, ал.3 ГПК/отм./, в редакцията му към момента на окончателното ликвидиране на смесената съсобственост върху процесния апартамент, единственият способ за извършване на делбата е бил изнасяне на неподеляемия имот на публична продан. Ето защо, не е налице и противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, за да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се отнася единствено до онази част от въззивното решение, с което е потвърдено решението на първата инстанция за изнасяне на процесния апартамент на публична продан. В частта, с която е отхвърлена претенцията с правно основание чл.72, ал.1 ЗС се поддържа само бланкетно оплакване за неправилност на решението на въззивния съд по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. По него обаче Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.290 ГПК, само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
След като липсва и твърдение за наличието на основание по чл.280, ал.1 ГПК в частта, с която е потвърдено отхвърлителното решение по чл.72, ал.1 ЗС, не следва да се допуска касационно обжалване и в тази част. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350/триста и петдесет/лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 428 от 08.04.2009 год. по в.гр.дело № 2747/2008 год. на Варненския окръжен съд по жалба вх. № 1* от 11.05.2009 год. на Д. В. М. от гр. В..
О. Д. В. М. от гр. В., ул.”С” № 16, ет.2, ап.3 да заплати на А. В. М. от гр. В., кв.”В”, бл.39, вх.6, ет.8, ап.137 сумата 350/триста и петдесет/лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: