ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 428
София, 19.04. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1553 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Ж като процесуален представител на И. С. И. от гр. Д. срещу въззивното решение на Д. окръжен съд от 08.VІІ.2009г. по в.гр.д. № 402/2009г.
Ответниците по касационната жалба О. П. , О. Д. и Окръжна п. Добрич не са заявили становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадени в предвидения в закона и указан в решението преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ, състав на ІV ГО, констатира следното:
С атакуваното решение Д. окръжен съд е оставил в сила решението на Добричкия районен съд от 06.ІV.2009г. по гр.д. № 1806/2008г., с което е отхвърлен предявеният от И. срещу О. Д., О. П. и РП Добрич искове по чл.19 от ЗГР за допускане промяна на собственото, бащиното и фамилното му имена по акт за раждане № 741/14. ХІ.1983г., като занапред се именува “И”.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищецът е роден през 1983г. от майка М баща С. През 1985г. рождените му имена са променени на И. С. И. През 1991г. по молба на родителите му са възстановени имената му по рождение. Ищецът не е установил по делото твърдението си за наличие на “важни обстоятелства” за исканата промяна, мотивирана с известността му в обществото с българските имена и с трудности и неудобства, създаващи му се с различието с имената по акт за раждане, без тези неудобства да са конкретизирани по вид и естество. Известността му с други имена не може да се квалифицира като обстоятелство, обуславящо промяна на името, а данни различието между имената да му е създало каквито и да е трудности и неудобства по делото няма. Името на ищеца не е осмиващо, опозоряващо или обществено неудобно, то е съставено съобразно правилата по чл.12 – чл.14 от ЗГР. С допускането на исканата промяна ще се стигне до различие с имената на бащата, което е неприемливо с оглед връзката между тях, а това може да доведе до объркване и погрешна представа за произхода и етническата принадлежност на ищеца, респективно и до неудобства за него, за родителите му и за трети лица.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационното обжалване, инкорпорирано в касационната жалба, се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси от значение за правилното прилагане на закона по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, а именно: 1. Допустимо ли е да бъде извършена промяна на трите имена при спазване изискванията на чл.19 от ЗГР въпреки правилата по чл.12 – чл.14 от ЗГР, които правила се прилагат при съставяне на акт за раждане; 2. Представлява ли важно обстоятелство личният избор за носене на определени имена, с които лицето е известно в обществото, в хипотезата на последователните им промени във връзка с политическия режим в страната, без то да е изразявало волята си поради малолетие. Направеното сега волеизявление и това с какви имена то е известно в обществото следва да се преценява като важно обстоятелство, тъй като самата неколкократна промяна е създала значителни неудобства.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно, и то се допуска, когато въззивният съд се е произнесъл по съществен за изхода на делото материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съществен за изхода на делото е въпросът, от който зависи законосъобразното му разрешаване и който, ако бъде разрешен по различен начин, би довел до различен изход.
Основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице тогава, когато липсва практика на съдилищата по произнесения от въззивния съд въпрос, или когато наличната практика не е съответна на смисъла на закона и се налага промяната й, или когато приложимата правна норма е непълна или неясна и следва да бъде тълкувана.
С кратката обосновка на касатора по първия релевиран въпрос – че правилата на чл.12 – чл.14 от ЗГР се прилагат само при вписването на имената при съставяне на акт за раждане, което становище няма опора в закона, не се установява наличието на нито една от посочените предпоставки. По приложението на чл.19 от ЗГР има съдебна практика, според която и трите имена на физическо лице може да бъдат предмет на промяна при наличие на предвидените в чл.19 от ЗГР условия и при спазване на предвидените в чл.12 – чл.14 изисквания, която практика настоящият състав не счита, че следва да бъде изоставена. Следва да се отбележи в тази връзка, че този въпрос не е и от значение за изхода на спора, тъй като не засяга решаващият извод на въззивния съд – че липсват данни по делото, обосноваващи квалифицирането им като “важни обстоятелства” по смисъла на чл.19 от ЗГР. По втория поставен в изложението въпрос въззивният съд не се е произнесъл, следователно не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Добричкия окръжен съд, ГК, постановено на 08.VІІ.2009г. по гр.д. № 402/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Определение №428 от по гр. дело №1553/1553 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 428
София, 19.04. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1553 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Ж като процесуален представител на И. С. И. от гр. Д. срещу въззивното решение на Д. окръжен съд от 08.VІІ.2009г. по в.гр.д. № 402/2009г.
Ответниците по касационната жалба О. П. , О. Д. и Окръжна п. Добрич не са заявили становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадени в предвидения в закона и указан в решението преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ, състав на ІV ГО, констатира следното:
С атакуваното решение Д. окръжен съд е оставил в сила решението на Добричкия районен съд от 06.ІV.2009г. по гр.д. № 1806/2008г., с което е отхвърлен предявеният от И. срещу О. Д., О. П. и РП Добрич искове по чл.19 от ЗГР за допускане промяна на собственото, бащиното и фамилното му имена по акт за раждане № 741/14. ХІ.1983г., като занапред се именува “И”.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищецът е роден през 1983г. от майка М баща С. През 1985г. рождените му имена са променени на И. С. И. През 1991г. по молба на родителите му са възстановени имената му по рождение. Ищецът не е установил по делото твърдението си за наличие на “важни обстоятелства” за исканата промяна, мотивирана с известността му в обществото с българските имена и с трудности и неудобства, създаващи му се с различието с имената по акт за раждане, без тези неудобства да са конкретизирани по вид и естество. Известността му с други имена не може да се квалифицира като обстоятелство, обуславящо промяна на името, а данни различието между имената да му е създало каквито и да е трудности и неудобства по делото няма. Името на ищеца не е осмиващо, опозоряващо или обществено неудобно, то е съставено съобразно правилата по чл.12 – чл.14 от ЗГР. С допускането на исканата промяна ще се стигне до различие с имената на бащата, което е неприемливо с оглед връзката между тях, а това може да доведе до объркване и погрешна представа за произхода и етническата принадлежност на ищеца, респективно и до неудобства за него, за родителите му и за трети лица.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационното обжалване, инкорпорирано в касационната жалба, се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси от значение за правилното прилагане на закона по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, а именно: 1. Допустимо ли е да бъде извършена промяна на трите имена при спазване изискванията на чл.19 от ЗГР въпреки правилата по чл.12 – чл.14 от ЗГР, които правила се прилагат при съставяне на акт за раждане; 2. Представлява ли важно обстоятелство личният избор за носене на определени имена, с които лицето е известно в обществото, в хипотезата на последователните им промени във връзка с политическия режим в страната, без то да е изразявало волята си поради малолетие. Направеното сега волеизявление и това с какви имена то е известно в обществото следва да се преценява като важно обстоятелство, тъй като самата неколкократна промяна е създала значителни неудобства.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно, и то се допуска, когато въззивният съд се е произнесъл по съществен за изхода на делото материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съществен за изхода на делото е въпросът, от който зависи законосъобразното му разрешаване и който, ако бъде разрешен по различен начин, би довел до различен изход.
Основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице тогава, когато липсва практика на съдилищата по произнесения от въззивния съд въпрос, или когато наличната практика не е съответна на смисъла на закона и се налага промяната й, или когато приложимата правна норма е непълна или неясна и следва да бъде тълкувана.
С кратката обосновка на касатора по първия релевиран въпрос – че правилата на чл.12 – чл.14 от ЗГР се прилагат само при вписването на имената при съставяне на акт за раждане, което становище няма опора в закона, не се установява наличието на нито една от посочените предпоставки. По приложението на чл.19 от ЗГР има съдебна практика, според която и трите имена на физическо лице може да бъдат предмет на промяна при наличие на предвидените в чл.19 от ЗГР условия и при спазване на предвидените в чл.12 – чл.14 изисквания, която практика настоящият състав не счита, че следва да бъде изоставена. Следва да се отбележи в тази връзка, че този въпрос не е и от значение за изхода на спора, тъй като не засяга решаващият извод на въззивния съд – че липсват данни по делото, обосноваващи квалифицирането им като “важни обстоятелства” по смисъла на чл.19 от ЗГР. По втория поставен в изложението въпрос въззивният съд не се е произнесъл, следователно не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Добричкия окръжен съд, ГК, постановено на 08.VІІ.2009г. по гр.д. № 402/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: