2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
гр. София, 18.09.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 3488 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца по делото А. А. Б. срещу определение № 220/17.07.2017 г., постановено по възз. частно гр. дело № 173/2017 г. на Търговищкия окръжен съд. С обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателя срещу (т.е. потвърдено е) разпореждане № 3394/27.06.2017 г. по гр. дело № 19/2017 г. на Търговищкия районен съд, с което, на основание чл. 262, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 260, т. 7 от ГПК, е върната въззивната жалба на жалбоподателя срещу постановеното по същото първоинстанционно дело, решение № 227/31.05.2017 г.
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд. В нея се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното определение.
Ответницата С. А. А. в отговора на частната касационна жалба излага съображения за неоснователност на последната.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. – от разрешаването на който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
В случая в изложението на жалбоподателя на основанията за допускане на касационното обжалване, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са формулирани следните процесуалноправни въпроси: 1) в производството по чл. 262 и чл. 263 от ГПК първоинстанционният съд следва ли задължително да постанови разпореждане, в което изрично и изчерпателно да посочи недостатъците на въззивната жалба; 2) възможно ли е това разпореждане да бъде отбелязано единствено на контролния лист по делото; 3) допустимо ли е дописване на разпореждането; 4) в производството по чл. 262 и чл. 263 от ГПК първоинстанционният съд има ли оперативна самостоятелност или действа при условията на обвързана компетентност; и 5) след размяна на книжата между страните, съдът длъжен ли е да препрати делото на горестоящия съд или може отново да извърши проверка на жалбата по чл. 262 от ГПК. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като излага съображения, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Настоящият съдебен състав намира, че касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
Формулираните от жалбоподателя процесуалноправни въпроси се разрешават еднозначно и непротиворечиво от съдилищата и по тях има трайно установена съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване. Съгласно тази константна практика, никога не е имало съмнение, че съдът служебно, и във всеки момент от развитието му, следи за допустимостта на производството по делото, респ. – за редовността и допустимостта на исковата молба, на въззивната и на касационната жалба, с които производството започва пред съответната инстанция. Поради това, както съдът администриращ жалбата (въззивна или касационна), така и горестоящият съд разполага с правомощията във всеки един момент, докато производството е висящо пред него, както да извършва проверката относно редовността и допустимостта на жалбата, и да даде с разпореждане указания на жалбоподателя за отстраняване на констатираните нередовности на същата, така и да я върне, ако нередовностите не бъдат отстранени в законоустановения едноседмичен преклузивен срок, или ако тя е процесуално недопустима по друга причина. Без съмнение, в дадените с разпореждането на съда (администриращия или горестоящия) указания, следва ясно и точно да са посочени констатираните недостатъци на жалбата, начинът, по който те да бъдат отстранени от жалбоподателя и неблагоприятните последици (връщане на жалбата), ако те не бъдат отстранени в законоустановения преклузивен срок. Също без съмнение, разпореждането следва да е писмено, като без значение за неговата валидност е как то е обективирано по делото (върху жалбата, на контролния лист – каквато е постановката на единия от въпросите в случая, на отделен лист и пр.); но от съществено значение е разпореждането да е точно, изцяло и редовно съобщено на жалбоподателя. Тъй като производството по съответната жалба (въззивна или касационна) може да се развие като процесуално допустимо, само ако самата жалба е редовна и допустима, то ако при първоначално извършената проверка съдът (администриращият или горестоящият) не е констатирал всички нейни нередовности, следва с ново разпореждане да даде указания на жалбоподателя да отстрани и установените по-късно недостатъци. Ако жалбоподателят не изпълни в рамките на законоустановения едноседмичен преклузивен срок, което и да било от дадените му и редовно съобщени му указания, съдът (администриращият или горестоящият) следва да упражни правомощието си да върне жалбата, тъй като поради неотстраняването на нередовностите и преклудирането на възможността за това, тя вече е процесуално недопустима. От изложеното ясно следва (както вече беше посочено, макар и по-общо, и по-горе) и никога не е имало съмнение в съдебната практика, че администриращият съд може да упражни правомощията си за проверка редовността и за връщане на жалбата (въззивна или касационна), и след като вече е връчил препис от същата и приложенията ? на насрещната страна (която от своя страна с отговора си може да направи възражения, именно и относно редовността и допустимостта на жалбата), преди да е изпратил делото на горестоящия съд.
В настоящия случай по делото е установено, че със свое разпореждане от 13.06.2017 г. първоинстанционният съд е констатирал нередовности по чл. 261, т. 4 и чл. 260, т. 7 от ГПК на въззивната жалба на жалбоподателя и му е дал указания да ги отстрани в законоустановения едноседмичен преклузивен срок, като представи документ за внесена държавна такса в размер 25 лв. по сметка на въззивния съд и подпише жалбата; указани са и неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията – връщане на жалбата. Указанията са били редовно и изцяло съобщени на жалбоподателя на 15.06.2017 г., който в рамките на срока, изтекъл на 22.06.2017 г., е изпълнил на 19.06.2017 г. указанията относно държавната такса, но въззивната му жалба е останала неподписана. Със свое разпореждане от 20.06.2017 г. първоинстанционният съд е изпратил препис от жалбата и приложенията ? на ответницата, която е подала отговор на 22.06.2017 г. С обжалваното пред въззивния съд разпореждане № 3394/27.06.2017 г. първоинстанционният съд, на основание чл. 262, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 260, т. 7 от ГПК, е върнал въззивната жалба на жалбоподателя, поради неизпълнение от страна на последния на дадените му указания за подписването ?.
При така установените обстоятелства по делото, въззивният съд е приел в мотивите към обжалваното пред настоящата инстанция определение, че с оглед императивните разпоредби на чл. 262, ал. 2, т. 2 и чл. 260, т. 7 от ГПК, подписването на въззивната жалба е предпоставка за редовността ?, като неспазването на това изискване в предоставения (и законоустановен преклузивен) срок изключва възможността съдът да извършва други съдопроизводствени действия и е основание за връщането на жалбата, но дори съдът погрешно да е предприел размяната на книжата, то това не санира неотстранения своевременно порок. По тези съображения въззивният съд е приел, че след като не е изпълнил указанията за подписването на въззивната жалба, за последиците от което е бил изрично предупреден, жалбоподателят не е отстранил своевременно тази нередовност, поради което разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на въззивната жалба е постановено в съответствие със закона.
Видно от изложеното, първите четири процесуалноправни въпроса, формулирани от страна на жалбоподателя, не съставляват и общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване в случая, тъй като тези въпроси не са обуславящи правните изводи на окръжния съд в обжалваното въззивно определение и са без значение за изхода на настоящото частно производство. От такова обуславящо значение е единствено петият въпрос, но както вече беше посочено, същият – наред с останалите четири въпроса, не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В заключение – касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя общи и допълнителни основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 220/17.07.2017 г., постановено по възз. частно гр. дело № 173/2017 г. на Търговищкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.