О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
София, 22.06.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 503/2010 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 389 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. К. , гражданин на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, със съдебен адрес в Република България: гр. Б., ул. „Х” № 6, ет.3, ч. адвокат Т, против определение № 379 от 24.03.2010 г. по ч. гр. д. № 400/2010 г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с която, след отмяна на постановеното от Несебърски районен съд определение от 29.10.2009г. по гр. д. № 724/2009 г., е отказано допускане на обезпечение на предявения от Д. К. срещу „В” О. , гр. Н. иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за част от претендираната сума.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение в атакуваната му част.
Ответникът – „В” О. , гр. Н. моли да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното определение, респ. за оставяне на частната касационна жалба без уважение. Подробни съображения са изложени в писмен отговор от 10.05.2010 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Атакуваното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от Несебърски районен съд определение във връзка с искането за допускане обезпечение на предявения иск, като е отменил същото частично, не прегражда развитието на делото и следователно не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Това определение не е от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2, с които „се дава разрешение по същество на други производства”. Такъв характер имат само определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на самото съдебно производство. Определенията, постановени по искане за допускане на обезпечение, не отговорят на посоченото изискване. Целта на обезпечителното производство е да бъде гарантирано изпълнението на решението по съществото на спора, но то не е относимо към самото решаване на правния спор, т. е. към предмета на делото.
Недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на окръжния или апелативния съд, в хипотезата, когато този съд е действал като въззивна инстанция по отношение определение за допускане или отказ да бъде допуснато обезпечение на иска или за отмяна или отказ да бъде отменено допуснато обезпечение, е подчертана изрично и в т.6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. В същото е посочено, че определението по чл. 315 и чл. 321 ГПК /чиито аналог понастоящем са чл. 396 и чл. 402 ГПК/ подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд само в случаите, когато е постановено за първи път от въззивен съд, т.е. само в хипотезата, когато в производството по разглеждане на спора във въззивната инстанция за първи път е поискано допускане на обезпечение на иска или отмяна на допуснато обезпечение. Предвид непроменения характер на определенията по допускане на обезпечение, следва да се приеме, че посочените задължителни указания на Върховен касационен съд са запазили значението си и при новата процесуална уредба, създадена с приемането на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г.
С оглед изложените съображения, настоящият състав счита, че подадената частна касационна жалба е недопустима и не следва да бъде разгледана по същество.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Д. К. , гражданин на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, със съдебен адрес в Република България: гр. Б., ул. „Х” № 6, ет.3, ч. адвокат Т, частна касационна жалба против определение № 379 от 24.03.2010 г. по ч. гр. д. № 400/2010 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: