2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
С. 20.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 18 март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 6944/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Т. Т. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. Ю. И., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, № 646 от 18.03.2013г. по в.гр.д. № 4143/2012г., с което е потвърдено решението на Софийски градски съд, ГК, І отд., 6 с-в, № 378 от 19.01.2012г. по гр.д. № 3601/2009г., с което е отхвърлен предявеният от В. Т. Т. против [фирма] иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] в представения от пълномощника адв. Д. Г. отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявения от В. Т. Т. против [фирма] иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД въззивният съд е приел, че сключеният между дружеството и наследодателя на ищцата договор не е нищожен поради противоречие на закона. Ищцата основава претенцията си на нарушение на Приложение 1, б. „б” КЗ – сключване на договор по застраховка „рента”, без ответникът да има право да извършва застрахователна дейност. Относно характера на договора е приел, че този договор не е изрично уреден в нашето законодателство, но може да бъде сключван предвид договорната свобода на страните съгласно чл. 9 ЗЗД и доколкото не противоречи на закона и добрите нрави. По аналогични съображения се приема, че може да се сключва и договор за издръжка и гледане. О. договор съставлява ненаименован договор, сключен в съответствие с чл. 9 ЗЗД, който притежава елементи на договор за продажба и договор за пожизнена рента. Същият не съставлява застрахователен договор по Приложение 1, б. „б” КЗ съгласно действалата към момента на сключването /22.08.2007г./ му уредба. В разглеждания случай престациите на двете страни не са парични. Задължението на прехвърлителя е за прехвърляне на право на собственост, а не за плащане на парична премия, каквото е задължението на застрахования. Застрахованият не би могъл да престира в рамките на застрахователното правоотношение вещ вместо застрахователна премия до влизане в сила на чл. 230а КЗ /ДВ бр. 97/23.11.2007г./. Тази възможност е въведена през м. ноември 2007г. – след сключване на оспорения договор и след смъртта на прехвърлителя, предвид което е ирелевантна за настоящия спор. От друга страна задължението на приобретателя на имота също не е само парично, а и за престиране на допълнителни услуги. До изменението на КЗ с въвеждането на чл. 230а КЗ не може да се приеме, че прехвърлянето на право на собственост върху недвижим имот съставлява надлежна спестовна част. До включването на чл. 230а в текста на КЗ такава би могла да се комулира само от парична премия. В заключение съдът е приел, че сключеният между ответника и наследодателя на ищцата договор не може да се определи като застрахователен по Приложение 1, б. „б” КЗ /ред. към 22.08.2007г./. Поради това и за подписването му от страна на ответника не е бил необходим лиценз за извършване на застрахователна дейност съгласно чл. 29 КЗ. Сключването му не противоречи на Приложение 1, б. „б” КЗ във вр. чл. 29 КЗ в действалата към този момент редакция.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът В. Т. Т. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за правилно тълкуване и определяне на правна същността на процесния договор, а именно като договор за прехвърляне право на собственост на недвижим имот срещу пожизнено плащане със запазено право на ползване на имота.
Макар и касационната жалба и допълнението към нея /след оставянето й без движение за представяне на изложение за допускане на касационно обжалване/ да не съдържат ясно формулиран въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, от изложението може да се формулира въпросът съставлява ли оспореният договор застрахователен договор за рента по см. Приложение 1, раздел първи, чл. 1, б. „б” КЗ. Въпросът каква е същността на процесния договор е от значение за решаването на делото, но не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като разпоредбите на Приложение 1, раздел първи, чл. 1,б. „б” КЗ и чл. 230а КЗ са ясни и са приложени в точния им смисъл от въззивния съд. В приложимата към процесния договор редакция на Приложение 1, раздел първи, чл. 1, б. „б” КЗ /ДВ бр. 54/2006г./ застраховката за пенсия и рента включва спестовна част и задължение за еднократни или периодични плащания, дължими след изтичане най-малко на една година от плащането на премията или на първата разсрочена вноска. Едва с изменението на КЗ по ДВ бр. 97/2007г., в сила от 23.11.2007г. със създаването на чл. 230а, и с изменението на Приложение 1, раздел първи, чл. 1 ,б. „б” КЗ от същата дата, прехвърлянето на вещни права се приема за заплащане на застрахователна премия, а от определението на застраховката за пенсия или рента е отпаднало условието плащанията да са дължими след изтичане най-малко на една година от плащането на премията или на първата разсрочена вноска. Т.е. към момента на сключването му /22.08.2007г./ този договор няма характеристиката на застрахователен договор съгласно действащата към този момент правна уредба.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. На ответника по касация следва да се присъдят разноските по делото в размер на 600 лв.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, 10 с-в, № 646 от 18.03.2013г. по в.гр.д. № 4143/2012г.
ОСЪЖДА В. Т. Т. от [населено място], да заплати на [фирма] [населено място] 600 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: