4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№429
С., 05.12.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 6609 от описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. З. Х., приподписана от адвокат И. Д., против решение № 1418 от 18.07.2013 г., постановено по гр.д. № 1444 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Пловдив, VІІІ граждански състав, с което е потвърдено решение № 124/14.01.2013 г. по гр.д. № 7874/2011 г. на Районен съд-Пловдив за отхвърляне на предявен от К. З. Х. против М. И. С. иск по чл.109 ЗС за премахване на незаконно изградените в общите части на втория жилищен етаж баня и тоалетна и осигуряване възможност да ползва общите части по предназначение – за преминаване от тях към тавана и подпокривното пространство на жилищната сграда, където е единствения изход-капандура за тавана и същото решение е отменено в останалата част, като е постановено друго, за осъждане на К. З. Х. и Н. С. Х. и Н. С. М. да премахнат всички прегради в коридора на първи етаж от двуетажна жилищна сграда в [населено място], [улица], препятстващи достъпа до стълбището на втория етаж, както и личните си вещи от коридора, с които пречат на М. И. С. да упражнява правото си на собственост върху втория етаж от сградата.
М. И. С. оспорва наличието на основание за допускане на касациионно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски, а Н. С. Х. счита, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване.
За да постанови решението си Окръжен съд-Пловдив е приел по първоначалния иск, че М. С. е собственик на втори етаж от двуетажна жилищна сграда, изградена в дворно място, намиращо се в [населено място], [улица], цялото с площ от 257кв. м., (а по скица – 252кв. м.), съставляващо парцел VІІІ – 410 от квартал 54 по плана на[жк]на [населено място]. Възприето е заключението на техническата експертиза /л. 91 – 93 от делото на РС/, че коридора на първия етаж и стълбището в него са предназначени архитектурно да осигурят достъпа до втория етаж на сградата, а отворът в северната част на сградата не отговаря на строителните изисквания за вход или евакуационен изход и в момента не е възможен достъп до втория етаж през коридора на първия етаж и стълбището в него, тъй като същият е зазидан. Въз основа на показанията на свидетеля Н. /л. 134 от делото на РС/, е установено, че достъпът до стълбището за втория етаж през антрето на първия етаж е невъзможен от 2008 г. – сменен е патронът и е имало строителни материали, като в отговора на исковата молба наследодателят на ответниците изрично е посочил, че той е изградил масивна преграда и е ограничил достъпа на ищеца. Прието е, че е налице хипотезата на чл. 109 от ЗС – неоснователно пречене на ищеца да упражнява правото си на собственост и предявеният от М. С. иск следва да бъде уважен като бъдат осъдени ответниците да премахнат всички прегради в коридора на първи етаж от двуетажна жилищна сграда, както и личните си вещи от коридора, с които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост върху втория етаж от тази сграда.
По насрещния иск е прието, че К. З. Х., Н. С. Х. и Н. С. М. са съсобственици на първи етаж от двуетажна жилищна сграда, изградена в дворно място, намиращо се в [населено място], [улица], цялото с площ от 257кв. м., (а по скица – 252кв. м.), съставляващо парцел VІІІ – 410 от квартал 54 по плана на[жк]на [населено място], като се твърди, че М. С. е изградила баня и тоалетна на втория етаж, с което им пречи да упражняват правото си на собственост, тъй като ги лишава от възможност да ползват общи части по предназначението им – за преминаване от тях към тавана и подпокривното пространство на жилищната сграда, където е единственият изход – капандура за тавана. Възприето е заключението на техническата експертиза /л. 91 – 93 от делото на РС/, че сградата има подпокривно пространство, което не може да бъде използвано като таванско помещение и изградените на втория етаж баня и тоалетна не възпрепятстват подхода до подпокривното пространство. Направен е извод, че не е налице хипотезата на чл. 109 от ЗС, тъй като извършеното от М. С. преустройство не пречи на ответниците да упражняват правата си, поради което предявения насрещен иск е неоснователен.
В касационната жалба на К. Х. и изложението й по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват доводи и формулирани въпроси по отношение изводите на съда за основателност на предявения от М. С. иск по чл.109 ЗС, поради което не са налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е уважен предявения против касатора негаторен иск.
По отношение въззивното решение в отхвърлителната му част касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, като счита, че въззивното решение противоречи на посочената от нея практика, според която във всеки случай, когато пред съда се установи нарушение на правото на собственик да реализира правото си на собственот, изразяващо се във възможност да ползва съответната вещ, задължително се постановява осъдително решение срещу лицето, препятстващо правото на ползване, докато в случая съдът се е произнесъл само относно възможността да се достига до подпокривното пространство през изградената за тази цел капандура. Тълкуването в цитираната от касатора съдебна практика /по Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 31/6.02.1985 г. по гр.д. № 10/1984 г. на ОСГК, решение № 75/26.02.2010 г. по гр.д. № 395/2009 г., ВКС, ІІ г.о., решение № 149/13.04.2010 г. по гр.д. № 3830/2008 г., ВКС, ІІІ г.о., решение № 384/19.11.2010 г. по гр.д. № 575/2010 г., ВКС, ІІ г.о. и решение № 819/5.01.2011 г. по гр.д. № 98/2010 г., ВКС, І г.о./ не касае случай, аналогичен на настоящия, а именно следва ли да се уважи иск по чл.109 ЗС, ако се установи незаконно преустройство на обща част, но се опровергае твърдението на ищеца за начина, по който същото накърнява правото му на собственост, с който въпрос по същество са свързани доводите на касатора. След като в посочената съдебна практика липсва произнасяне по релевантния в настоящия случай въпрос, то не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на настоящото производство К. З. Х. следва да възстанови на М. И. С. направените по повод подадената касационна жалба разноски в размер на 1000.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат В. Г..
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1418 от 18.07.2013 г., постановено по гр.д. № 1444 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Пловдив, VІІІ граждански състав.
ОСЪЖДА К. З. Х., [населено място], [улица] да заплати на М. И. С., [населено място],[жк]вх.А, ет.9, ап.28, съдебен адрес:гр.С., [улица], адвокат В. Г. разноски за настоящото производство в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: