О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№429
гр.София, 27.04.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1316/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
А. Л. Б. от с. Х., общ. Роман, обл. Враца е подала касационна жалба вх. № 1* от 27.07.2009 год. срещу въззивното решение № 462 от 17.06.2009 год. по гр.дело № 85/2009 год. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 25.01.2006 год. по гр.дело № 594/2005 год. на М. районен съд, с което е допусната съдебна делба на УПИ № Х* в кв.11 по плана на с. Х., общ. Роман, незастроен, с площ от 630 кв.м., при граници и съседи: улици от две страни, УПИ ХVІ-427 и УПИ ХVІІІ-58 между Р, В. Л. П. и А. Л. Б. при квоти по 1/3 ид.ч. за всеки от съделителите.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила, нарушение на материалния закон и необоснованост на въззивното решение с искане за отмяна и отхвърляне на иска за делба.
Като основания за допускане касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с практиката на Върховния съд и на Върховния касационен съд с позоваване на решение № 2* от 10.12.1969 год. по гр.дело № 1879/1969 год., ВС, І г.о., решение № 636 от 04.12.2003 год. по гр.дело № 144/2003 год. ВКС, І г.о., тълк.решение № 1 от 17.07.2001 год. по гр.дело № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС/т.12/ и решение № 1* от 19.01.2009 год. по гр.дело № 3467/2007 год. на Върховния касационен съд, ІV г.о. и б/ произнасяне по материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: аа/ несъобразяване с факта на изключване на имота от регулация и липсата на решение на поземлената комисия за възстановяването му като земеделска земя; бб/ завеждането на установителен иск за собственост против трето лице /община Р. / прекъсва ли придобивната давност спрямо неучастващ в процеса владелец на същия имот?
О. по касация Р. Л. В. от с. Х. е на становище, че не са налице основания за допускане касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Ответникът по касация М. П. М. от с. Х. правоприемник в процеса на В. Л. П. / се присъединява към отговора на Р. Л. В.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Въззивният съд е приел, че процесният имот е годен обект за делба, като е индивидуализиран достатъчно конкретно по регулационния план на с. Х. по вид, размер и съседи. Съдът се е позовал и на представеното при новото разглеждане на дулото удостоверение от ОСЗГ-гр. Роман, съобразно което имотът не е заявяван за възстановяване преди да бъде включен в регулация през 1993 год. Прието е, че до 1993 год. в полза на жалбоподателката не е текла придобивна давност /чл.86 ЗС в ред. до 1990 год./, а започналата да тече след 21.02.1995 год./смъртта на Т. В. Т. на страните по исковата молба/ давност била прекъсната през 1997 год. с предявяване на установителния иск от Р. Л. В. против Община Р.. С. въззивния съд, от тази дата започнала да тече нова придобивна давност, която не била изтекла до предявяване иска за делба.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че са налице предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
С решение № 1* от 19.01.2009 год. по гр.дело № 3467/2007 год. Върховният касационен съд, ІV г.о. е отменил въззивното решение № 730 от 21.04.2007 год. по гр.дело № 300/2006 год. на В. окръжен съд и върнал делото за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания по приложение на закона. В отменителното касационно решение е посочено, че същественият въпрос по делото е за легитимацията на страните като съсобственици, доколкото не е било съобразено обстоятелството, че с изключване на имота от регулацията по силата на 216-то ПМС той е придобил статут на земеделски имот и като такъв е бил заварен от новия регулационен план, приет през 1993 год. Прието е, че за да се върне имота на предишните собственици /респективно да се легитимират като собственици към настоящия момент/, следва да им е бил възстановен от поземлената комисия, тъй като новото включване в регулация не води до възстановяване на собствеността в лицето на бившите собственици.
Съгласно чл.218з, ал.1, изр.второ ГПК/отм./, указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото за ново разглеждане. В този смисъл, изводите на въззивната инстанция относно статута на процесния имот не са съобразени със задължителните указания на ВКС, ІV г.о. по приложение на закона, т.е. решението е постановено в противоречие с постоянната практика по приложение на чл.218з, ал.1, изр.второ ГПК/отм./, намерила израз в многобройни решения на Върховния касационен съд /срвн. например: решение № 300 от 10.04.2009 год. по гр.дело № 1701/2008 год., ІV г.о./, а това съставлява основание за допускане касационно обжалване на решението по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Тъй като държавните такси за производството по чл.288 ГПК, както и за разглеждане на жалбата са внесени, делото следва да се насрочи за открито заседание.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 462 от 17.06.2009 год. по гр.дело № 85/2009 год. на В. окръжен съд по жалба вх. № 1* от 27.07.2009 год. на А. Л. Б. от с. Х., общ. Роман, обл. Враца.
Делото да се докладва на председателя на второ гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/