О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
София, 27.04. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 322/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от гл.юрисконсулт А. П. – процесуален представител на ответника по исковата молба – О. К. , против въззивно решение от 17.11.2008 г. по гр.д. №507/2008 г. по описа на К. окръжен съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като съществен материалноправен въпрос е посочено различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби на К. на труда относно възможността за реално ползване на платения годишен отпуск на работник или служител, който е възстановен на работа по силата на влязло в сили съдебно решение. Представено е и решение №623/24.6.2002 г. по гр.д. №933/2001 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Моли се за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответницата по касация – Н. Д. Т. – Е. , е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и писмения отговор на ответницата по касация намира, че е налице въззивно решение, постановено по искове с правно основание 344, ал.1,т.т.-1-3 КТ, поради което касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена и в законния срок. Твърдяният от касационния жалбоподател материалноправен въпрос, формулиран по-горе, е съществен и с оглед цитираното и представено по делото решение №623/24.6.2002 г. по гр.д. №933/2001 г. на ІІІ г.о. при ВКС е налице противоречие в съдебната практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Поради това в тази част решението на К. окръжен съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
В останалата част въззивното решение, с оглед предмета на обжалване, а именно обезщетението по чл.224, ал.1 КТ не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като обжалваемият интерес е под 1000 лева, а именно – 607,54 лева/аргумент от чл.280, ал.2 ГПК/. По същите съображения не следва да се допусне и касационно обжалване на въззивното решение по иска с правно основание чл.86, ал.1, ЗЗД, във връзка с чл.224, ал.1 КТ.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване въззивно решение от 17.11.2008 г. по гр.д. №507/2008 г. по описа на К. окръжен съд, в частта по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ, по подадена от ответника по исковата молба – О. К. , касационна жалба с вх. №5213/23.12.2008 г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване въззивно решение от 17.11.2008 г. по гр.д. №507/2008 г. по описа на К. окръжен съд, в частта по исковете с правно основание чл.224, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.224, ал.1 КТ, по подадена от ответника по исковата молба – О. К. , касационна жалба с вх. №5213/23.12.2008 г.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. при Върховния касационен съд, г.к., за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: