О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
гр. София 12.01.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 05 януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 3023 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Б. Ж. Б., чрез адв. С. Х. против решение № 396/06.03.2014 г. по гр. дело № 4176/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решението на Софийски градски съд от 02.09.2013 г. по гр.дело № 16440/2012 г. и вместо него е отхвърлен иска на жалбоподателя, предявен на осн.чл.19,ал.3 ЗЗД срещу М. П. В. от [населено място] за обявяване за окончателен на предварителен договор за продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № 9, находящ се в [населено място][жк], [жилищен адрес] с площ от 51.73 кв.м.,сключен на 23.09.2009 г. като неоснователен.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са формулирани правните въпроси: 1. подлежи ли на разглеждане при новото разглеждане на делото от друг първоинстанционен съд, респективно от въззивния съд, направеното възражение за унищожаемост на договор в обезсилено първоинстанционно производство, 2. валидни ли са и следва ли да се вземат предвид извършените съдопроизводствени действия и събраните доказателства в обезсилено първоинстанционно производство, 3. длъжен ли е съда разглеждащ делото, като нова първа инстанция да приповтаря всички действия и да събира служебно всички доказателства, извършени и събрани в обезсиленото първоинстанционно производство, 4. допустимо ли е въззивния съд да събира служебно доказателства, чрез изслушване на експертиза, когато такава не е поискана от страните и няма оплакване във въззивната жалба за това, че първоинстанционния съд е отказал събирането на това доказателство/защото просто то не е било искано от страна по делото/, 5. допустимо ли е второинстанционния съд да постанови решение по възражение за унищожаемост от ответника, направено в обезсилено съдебно производство, 6. в кои случаи е допустимо съдът служебно да назначи експертиза по реда на чл.195, ал.1 ГПК, 7. какви са правните последици на въззивното решение, с което се обезсилва първоинстанционното решение и допустимо ли е ответникът да се позовава на извършени пред обезсилено по този ред производство правни действия, 8. нарушава ли второинстанционният съд диспозитивното начало и принципа за равенство между страните, когато служебно назначи експертиза, ползваща една от страните в процеса, когато ползващата се от експертизата страна е пропуснала по своя вина искането за назначаването й в първоинстанционното производство, решени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирани са решение № 429/21.06.2010 г. по гр.дело № 1151/2009 г. на ВКС, I г.о., решение № 217/30.07.2010 г. о гр.дело № 367/2009 г. на ВКС, II г.о., постановени по чл.290 ГПК и ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответницата по жалбата М. П. В., чрез адв.С. Л. в писмен отговор е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.19,ал.3 ЗЗД.
Прието е, че ищецът Б. Б. е предявил иск пред Софийски районен съд с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД. Прието е също, че съобразно приложения към исковата молба предварителен договор за продажба на недвижим имот от 23.09.2009 г. ответницата по иска М. В. е посочена като продавач, а ищеца Б. Б. – купувач, че предмет на договора е недвижим имот – апартамент № 9, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 51.73 кв.м. с цена 19 000 лв. и срок за сключване на окончателния договор – до 27.10.2009 г.
Съдът е приел въз основа на приложената по делото разписка, че ответницата В. е получила препис от исковата молба на 19.05.2010 г., съответно на 20.05.2010 г. е подала ръкописно „възражение”, в което е посочила, че сделката от 23.09.2009 г. е документна измама, злоупотреба с възрастна жена в деменция и на същата дата – 20.05.2010 г. е поискала да й бъде предоставена правна помощ. По искането за назначаване на процесуален представител съдът се е произнесъл в съдебно заседание на 27.09.2010 г. и го е уважил.
Прието е, че в съдебно заседание на 02.02.2011 г. ответницата се е явила лично и с определения й представител адв. Л. и е направила възражение за недействителност на предварителния договор поради грешка в предмета и измама, като са направени и доказателствени искания. Районният съд е допуснал и приел съдебно-почеркова и психиатрична експертизи.
Съдът е приел, че с решение от 18.04.2012 г. по гр. дело № 56778/2009 г., Софийският районен съд е отхвърлен иска, като е прието, че възражението за унищожаемост на предварителния договор е основателно.
По подадена въззивна жалба от ищеца Б. с решение от 08.12.2010 г., по в. гр. дело № 7411/2012 г. Софийският градски съд е обезсилил решението на районния съд като недопустимо, поради нарушаване на правилата за родовата подсъдност – поради цената на иска. Делото е разгледано от Софийски градски съд като първа инстанция и на 15.03.2013 г. съдията докладчик е изготвил проект за доклад, в който е отразено, че в законоустановения срок ответницата не е подала отговор. С определението от 15.05.2013 г. съдът е приел писмените доказателства, приложени към исковата молба и е се е произнесъл по разпределение на доказателствената тежест.
Прието е, че ответницата не е била намерена на посочения в исковата молба адрес и с разпореждане от 18.03.2013 г. първоинстанционният съд е постановил изпращане на препис от исковата молба на адреса й по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, както и назначаване на особен представител на осн. чл.47, ал.6 от ГПК. Посочил е, че в първото, което е било и единствено съдебно заседание пред Софийски градски съд, проведено на 11.07.2013 г., ответницата В. се е явила лично и с адв. Л.. В същото заседание проектът за доклад е обявен за окончателен и страните са заявили, че нямат възражения по него. Прието е, че пред първоинстанционния съд ответницата е изразила становище относно обстоятелства за покупко-продажба на земя от 700 кв.м, че е дала обяснения за измама от лицето А. А. и не е поискано събиране на други доказателства.
Въззивният съд е взел предвид оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения във въззивната жалба, съответно е констатирал, че Софийски градски съд не е повторил процесуалните действия, извършени от районния съд и е допуснал изслушването на съдебно-психиатрична експертиза.
Като е възприел заключението на вещото лице д-р Щ., оспорено от процесуалния представител ищеца, без да е направено искане за нова експертиза съдът е приел за установено, че ответницата В. страда от болестна промяна на личността с изразени емоционални смущения и болестно снизени възможности на воля, памет и интелект, от които протича тежък дефицит на когнитивните възможности и годността за адекватна психосоциална адаптация. Според въззивния съд тези болестни смущения в психиката на М. В. не й дават възможност да разбере свойството и значението на извършваното при участие в сложни и необичайни за нея юридически процедури с далечно последствие. Взети са предвид и обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, според които състоянието на ответницата е същото, каквото е било установено и преди 2 години, че от анамнезната информация може да се направи извод, че личностновата промяна е настъпила години преди извършване на сделката и няма данни за динамика.
Въз основа на посочените доказателства въззивният съд е приел, че възражението за порок на волята при сключване на предварителния договор е направено своевременно – след получаване на исковата молба, изпратена от Софийския районен съд, който е бил сезиран с нея. Отчетено е обстоятелството, че ръкописното становище на ответницата не е изготвено в пълно съответствие с изискванията на чл.131 от ГПК за отговор на искова молба, че същото съдържа възражение срещу иска и обстоятелствата, на които той се основава /чл.131, ал.2, т.5 от ГПК/. Според въззивния съд обстоятелството, че при новото образуване на делото пред Софийски градски съд не е подаден нов отговор, не води до преклудиране на това възражение и поради това е направил извода, че съдът е длъжен да го разгледа.
Прието е за установено съобразно заключението на вещото лице д-р Щ., че ответницата страда от болестна промяна на личността, която датира години преди сключването на предварителния договор, че заболяването е довело до тежък дефицит на когнитивните /познавателните/ й възможности и я е лишило от способността да разбере свойството и значението на извършваното, когато се касае до сложни и необичайни за нея юридически процедури. Направил е извода за наличие на хипотезата на чл.31, ал.1, хипотеза първа ЗЗД, тъй като ответницата не е поставена под запрещение и е била юридически дееспособна, че не е била в състояние да разбира свойството и значението на извършеното. Съдът е извел и извода, че на това основание предварителният договор не е нищожен, а унищожаем, че на осн. чл.32, ал.3 от ЗЗД, унищожението може да се релевира и чрез възражение.
Според въззивния съд поради недействителността на предварителния договор, последният не е породил правни последици и не може да бъде обявен за окончателен. Направил е решаващия извод, че предявеният иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правните въпроси, формулирани в п.3-ти и п.7-ми от изложението на жалбоподателя – длъжен ли е съда разглеждащ делото, като нова първа инстанция да приповтаря всички действия и да събира служебно всички доказателства, извършени и събрани в обезсиленото първоинстанционно производство и – какви са правните последици на въззивното решение, с което се обезсилва първоинстанционното решение и допустимо ли е ответникът да се позовава на извършени пред обезсилено по този ред производство правни действия. В подкрепа на доводите на наличие на това основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е цитирал решения № 429/21.06.2010 г. по гр.дело № 1151/2009 г. на ВКС, I г.о., решение № 217/30.07.2010 г. о гр.дело № 367/2009 г. на ВКС, II г.о., постановени по чл.290 ГПК и ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С всяко от посочените решения, постановени по чл.290 ГПК не са разрешаване посочените правни въпроси.
С решение № 429/21.06.2010 г. по гр.дело № 1151/2009 г. на ВКС, I г.о., постановено по чл.290 ГПК е разрешен правния въпрос за приложението на принципа на служебното начало в гражданския процес, прогласен в чл. 7 ГПК, приложението му по отношение на задълженията на съда по чл.131 и чл.146,ал.2 ГПК и настъпването на преклузиите на чл.133 и чл.266 ГПК.
С решение № 217/30.07.2010 г. по гр.дело № 367/2009 г. на ВКС, II г.о., постановено по чл.290 ГПК е разрешен правния въпрос относно приложение разпоредбата на чл.214 ГПК и допустимост на изменението на иска във въззивното производство с въвеждане на нови фактически твърдения по уредените с ГПК /2007 г./ правила.
На поставените правни въпроси не е дадено разрешение и в цитираното от жалбоподателя тълкувателно решение № 1/2013 г. по т.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно цитираната практика от жалбоподателя не е относима към формулираните въпроси и поради това не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Съдът преценява, че не се установява и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по същите въпроси. Съгласно тълкуването, дадено в т.4-та от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Правните въпроси, касаят приложение разпоредбите на чл. чл. 270,ал.3,пр.2-ро ГПК, които норми са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по въпросите, формулирани в п.1-ви и п.5-ти – последният представлява повторение по съдържание на първия въпрос и п.6-ти. Всеки от тези въпроси е формулиран общо и не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. За да е правен въпросът същият следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Поставеният правен въпрос следва да е ясен и да е обусловил конкретните правни изводи на съда по делото. Посочените въпроси са поставени общо и схематично, без да са съобразени с конкретния предмет на спора, разрешен с обжалваното въззивно решение, съответно с приложимата правна норма. С оглед на това съдът намира, че въпросите не са правни и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на предпоставките, визирани в чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Не представляват правни въпроси и формулираните такива в п.4-ти и 8-ми от изложението. Въпросите са поставени хипотетично – въз основа на факти и обстоятелства, различни от приетите за установени с обжалваното въззивно решение. Следователно всеки от тези въпроси не е включен в предмета на спора и не е обусловил решаващите правни изводи на съда по предмета на спора. На това основание не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, без да се обсъждат предпоставките, предвидени в т.1 и т.3 на посочения текст.
Не е правен и въпросът, формулиран в п.2-ри от изложението. Този въпрос не е разрешаван от въззивния съд и не е обусловил решаващите му правни изводи. Поради това въпросът не е правен според тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно по този въпрос не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъждат предпоставките, визирани в чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК на въззивното решение на Софийски апелативен съд по поставените правни въпроси от жалбоподателя-ищец Б. Ж. Б..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 396/06.03.2014 г. по гр.дело № 4176/2013 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба вх. № 4419/10.04.2014 г., подадена от ищеца Б. Ж. Б., [населено място], [населено място] дом, чрез адв.С. Х., съдебен адрес [населено място], [улица], партер.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: