О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
гр. София 15.01.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 14 януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 5803 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ищеца К. И. Б., като физическо лице и в качеството на управител на [фирма] [населено място], чрез адв. С. И. срещу определение № 1204/01.06.2012 г. по ч.гр.дело № 2049/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 13.01.2012 г. по гр.дело № 11586/2011 г. на Софийски градски съд, с което е отказано освобождаването от внасяне на държавна такса като правилно и законосъобразно. Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на определението – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Счита за неправилни изводите на въззивния съд за липса на основания за приложение на разпоредбите на чл.83, ал.2 ГПК – за освобождаване на ищците от внасяне на държавна такса по предявения иск. Иска отмяна и постановяване на друго, с което да бъде освободен от внасяне на държавна такса по предявения иск.
В изложението към частната жалба са поставени въпросите : 1. следва ли въззивният жалбоподател в производство по чл.83,ал.2 ГПК да представя доказателства за пазарната цена на дяловете от капитала на търговско дружество, за което е декларирал, че не извършва търговска дейност, 2. може ли въззивният съд в производство по чл.83, ал. 2 ГПК да преценява доказателства относно пазарната цена на притежавани от ищеца дялове в търговско дружество, за което последният е декларирал, че не осъществява търговска дейност, 3. може ли въззивният съд в производство по чл.83,ал.2 ГПК да събира доказателства относно имущественото състояние на молителя, отнасящи се до пазарната стойност на притежавани дялове в търговско дружество, за което молителят е декларирал, че същото не извършва търговска дейност, 4. по какъв начин следва да се установи имущественото състояние на молителя по чл.83,ал.2 ГПК относно пазарната цена на дяловете от капитала на търговско дружество, за което е декларирал, че не извършва търговска дейност, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, 5. следва ли да бъдат дадени указания за представяне на доказателства относно пазарната стойност на притежавани дялове в търговско дружество, за което молителят е декларирал, че същото не извършва търговска дейност, ако такива са необходими за правилното произнасяне, решен в противоречие с практиката на ВКС – определение № 318/12.07.2012 г. по гр.дело № 293/2012 г. на ВКС, II г.о.
Ответниците по частната жалба – П. на РБългария и СДВР не са изразили становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
С определение № 667/15.10.2013 г. е спряно производството по настоящото дело на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК до постановяване на тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателното решение по посоченото тълкувателно дело на ОСГТК на ВКС е постановено на 06.11.2013 г. Следователно е отпаднало основанието за спиране производството по делото и същото следва да се възобнови.
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежни страни и е процесуално допустима.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил разпореждане от 13.01.2013 г. по гр.дело № 11586/2011 г. на Софийски градски съд, с което е отказано освобождаване от внасяне на държавна такса.
Въззивният съд е приел, че производството пред Софийски градски съд, като първоинстанционен съд е образувано по искова молба от жалбоподателя К. И. Б. като физическо лице и в качеството на управител на [фирма] [населено място] срещу П. на РБългария и СДВР, с която е поискал да бъдат осъдени ответниците на основание чл.49,вр.чл.45 ЗЗД да му заплатят сумите 50 000 000 евро П. на РБългария и 15 000 000 евро СДВР. Прието е, че исковата молба е оставена без движение и на жалбоподателя е указано да внесе държавна такса в размер на 4% върху цената на иска. С молба вх. № 88626/10.10.2011 г. жалбоподателят К. Б. е поискал освобождаване от внасяне на държавна такса по предявения иск. Към молбата е приложена декларация за имуществено и гражданско състояние.
Прието е, че разпоредбите на чл.83,ал.2 ГПК са неприложими за първия ищец, който е юридическо лице – [фирма] [населено място]. Според съда такси и разноски по производството съгласно чл.83,ал.2 ГПК не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, а първият ищец е търговско дружество – юридическо лице, поради което не попада в обхвата на цитирания текст от ГПК.
Относно вторият ищец – К. И. Б. съдът е приел, че съобразно представените писмени доказателства и твърденията на ищеца последният е управител и собственик на еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, поради което не следва да бъде освободен от внасяне на държавна такса.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на молбата за освобождаване от внасяне на държавна такса по предявения иск от [фирма] [населено място], чрез управителя К. И. Б. и от последния като физическо лице.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя К. Б. за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т. 1 и т. 3 ГПК по поставените правни въпроси в п.п.1,2,3, 4-ти и 5-ти от изложението. Съгласно тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Според същото тълкуване жалбоподателят е длъжен да изложи ясно и точно правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени хипотези, при наличието на които са проявява общото основание за допускане на касационно обжалване – разрешеният правен въпрос от значение за изхода на делото. Всеки от посочените въпроси в п.п.1,2,3, 4-ти и 5-ти от изложението не е разрешаван от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи на съда по делото. Следователно всеки от въпросите не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване, предвидени в чл.280, ал. 1,т. 1 и т. 3 ГПК.
С оглед на изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1, т.1 и т.3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателя К. Б. като управител на [фирма] и като физическо лице.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Възобновява производството по ч.гр.дело № 5803/2013 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение.
Не допуска касационно обжалване на определение № 1204/01.06.2012 г. по ч.гр.дело № 2049/2012 г. на Софийски апелативен съд по касационна частна жалба вх. № 6335/25.06.2012 г., подадена от К. И. Б. като физическо лице с адрес [населено място],[жк]ул.506, № 6 и като управител на [фирма] с адрес на управление [населено място],[жк], ул.506, № 6, чрез адв. С. И..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: