О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№43
С.,17.01. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Владимир Йорданов
като разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 1020 по описа за 2010 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Н. Х. Г. чрез адв. С. Г. от АК – С. срещу въззивно решение № 447/04.02.2010 г. на Софийски градски съд, ІVб отделение, постановено по гр.д. № 59/2009 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Поставеният материално правен въпрос обуславя ли промяната на длъжностната характеристика чрез увеличаване обема на трудовите функции, прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване в щата не е разрешен от въззивния съд в противоречие с приложените от касатора съдебни решения, в които са разгледани други хипотези, в които работодателят е твърдял реално съкращаване в щата. В решение от 19.12.2007 г. на Софийски апелативен съд по к.гр.д. № 428/2007 г., Р-1291-1995-ІІІ ГО ВС, Р-1289-1995-ІІІ ГО ВС, Решение от 22.10.2004 г. на ОС – В. Т., Решение от 17.06.2003 г. на Софийски районен съд, не е разглеждана хипотеза, аналогична на тази по настоящия спор.
Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед отговор по поставения въпрос, защото в съдебната практика не съществува съмнение, че реално съкращаване на щата е налице и в случаите, когато бройките по щатното разписание не се намаляват, но е налице трансформиране на длъжности чрез обединяване на различни трудови функции в една, включително при пълно запазване на трудовите функции по съкратената длъжност и прибавяне на нови по съдържание, с което се създава нова длъжност по щата. В този смисъл са и Р-400-2001-ІІІ ГО и Р-1002-2000-ІІІ ГО ВКС.
Въпросите дали промяната на длъжността чрез прибавяне на нови функции е основание за промяна на трудовото правоотношение от безсрочно в срочно със срок за изпитване и има ли ограничение на „допустимите доказателствени средства за установяване липсата на реално премахване на трудовите функции” нямат отношение към постановения резултат по спора. В случая, съдът не е установил промяна в съществуващото правоотношение от безсрочно в срочно със срок за изпитване. Без значение е какви условия е поставил работодателя за заемане на новосъздадената по щата длъжност, след като е налице основание за уволнение по чл. 328, т. 2 КТ – съкращаване в щата. В случая е ирелевантно и поради какви причини Г. е отказала на работодателя направеното предложение да заеме новата длъжност по щата.
Не е ясно и в каква връзка е поставен процесуалноправния въпрос, който е и общ – съдът би могъл да преценява единствено доколко конкретни поискани от касатора доказателства са били допустими и относими към спора и имала ли е основание въззивната инстанция да откаже събирането им. Подобна яснота в случая липсва, а и съдебният състав не може да конкретизира сам въпроса, доколкото липсват каквито и да са указания както в изложението, така и в касационната жалба.
В заключение, не следва да с допуска касационното обжалване.
ТП „В. Т. К.”, гр. С. не е представило доказателства за сторени в инстанцията разноски, така че искането за присъждане на такива, се явява неоснователно.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 447/04.02.2010 г. на Софийски градски съд, ІVб отделение, постановено по гр.д. № 59/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: