7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
гр. София, 18.01.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
Членове: ДИАНА ХИТОВА
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева търг. дело № 61092 по описа на Трето гражданско отделение за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], и по касационна жалба на ответника [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], срещу решение № 407 от 17. 12. 2015г. по в. търг. дело № 491/2015г. на Пловдивския апелативен съд, първи търговски състав, с което е потвърдено решение № 299 от 21. 05. 2015г., постановено по т.д.№737/2013г. по описа на Пловдивския окръжен съд-търговско отделение, ХVІ-ти състав, в частта му, с която ответникът е осъден да възстанови реално в натура и да предаде на ищеца Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ 27 420 кг. фероманган 2 и 29 936 кг. фероманган 6, представляващи военно-временни запаси, предоставени за съхранение по договор за съхранение № 83 от 10. 10. 2008г. и да заплати на ищеца договорна неустойка от 10 % от пазарната стойност на липсващите материали в размер на 10 573.12 лв. към датата на констатиране на липсата – 25. 06. 2013г., ведно със законната лихва върху сумата от сезиране на съда на 08. 10. 2013г. до изплащането й, както и в частта му, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законна лихва в размер на сумата 4 881.73 лв. върху стойността на липсващите вещи от датата на констатиране на липсата – 25. 06. 2013г. до 07. 10. 2013г., както и законната лихва върху тази главница от 08. 10. 2013г. до окончателното изплащане на сумата.
По касационната жалба на ищеца Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, насочена срещу въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 4 881. 83 лв., съставляваща договорна неустойка, регламентирана в чл. 15, ал. 3 от договора за съхранение на военно – временни запаси /В./ от 10. 10. 2008г.:
Касаторът –ищец поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и като необосновано – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 4 881. 83 лв. и да му бъдат присъдени съдебно – деловодните разноски пред всички съдебни инстанции, включително за юрисконсултско възнаграждение.
Въвежда основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по материалноправния въпрос за възможността от кумулирането на договорна неустойка и обезщетение за вреди в размер на законната лихва за неизпълнение на двустранен договор. Ищецът сочи като допълнително основание за допускане на касационно обжалване следната противоречива практика на съдилищата: решение от 24.02.2014г. по т.д. № 145/2013г. на Хасковски окръжен съд, решение № 1863 от 11.12.2014г. на Русенски районен съд по гр.д. № 2955/2014г., потвърдено с решение на Русенски окръжен съд по в.гр.д.№ 180/2015г.; решение по в.т.д. № 51/2013г. на Бургаски апелативен съд; определение № 99 от 12.02.2014г. по т.д. № 3112/2013г. на ВКС, І т.о. и решение № 60 от 23.03.2011г. по в.т.д. № 90/2011г. на Великотърновски апелативен съд, които прилага към касационната жалба.
Ответникът по тази касационна жалба – [фирма], подава писмен отговор, в който моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от ищеца негова част.
По касационната жалба на ответника [фирма], насочена срещу въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени главният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 250, ал. 1 ЗЗД за възстановяване в натура на 27 420 кг. фероманган 2 и 29 936 кг. фероманган 6 по процесния договор и акцесорният иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 10 573. 12 лв., съставляваща договорна неустойка по чл. 14 от процесния договор, ведно със законната лихва от 08. 10. 2013г. до окончателното плащане:
Касаторът – ответник релевира неправилност на атакуваното въззивно решение поради нарушения на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
Въвежда основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:
1. “Могат ли вписванията в счетоводните книги на едно търговско дружество да служат като доказателство по дело?“, по който сочи допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречивото му разрешаване в решение № 262 от 16.01.2009г. по гр.д. № 247/2008г. на ОС Велико Търново;
2. „Императивна ли е разпоредбата на чл. 15 ал. 2 от Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси (НУРОДДРВВЗ) по отношение на това преди заприходяването на съответните държавни резерви и военновременни запаси да бъдат съставени (изготвени) както Приемателен акт, така и Сертификат за качество, като приложение към приемателния акт?“, по който сочи допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да навежда доводи защо счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по тази касационна жалба /ищец в производството/ – Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, подава писмен отговор, в който моли да не се допуска касационно обжалване поради отсъствие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Не претендира съдебни разноски в производството по тази касационна жалба на ответника.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба на ищеца е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, но като насочена срещу въззивно решение по иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД по граждански спор, с цена под 5 000 лв. /4 881. 83 лв./, доколкото той е единствен предмет на касационната жалба, съгласно нормата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, тя е недопустима. Като недопустима тази касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Касационната жалба на ответника е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по искове с правни основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 250, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, с цена на всеки иск над 5 000 лева, но по нея не са налице посочените от касатора общо и допълнителни основания на чл. 280, ал. 1, т.1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по същество по поставените въпроси.
Въззивният съд приема, че отношенията между страните са уредени от възмезден договор за влог, който е реален, чиято регламентация се съдържа освен в общия закон ЗЗД /чл. 250 и сл./ и в специалните ЗДРВВЗ и НУРОДДРВВЗ. Особеното при процесния договор от 10. 10. 2008г. с предмет: съхранение и опазване на материали съгласно ведомост за движение на наличностите на материали и стоки – собственост на ищеца, срещу възнаграждение в полза на ответника в размер на 2 000 лв. годишно, е че процесният фероманган е бил заварен В. от ответника, обстоятелство признато от последния извънсъдебно през 2005г. и 2012г. в подписани от него частни документи /писмо изх. № 176 от 07. 08. 2005г. до ТД „Държавен резерв“, [населено място] на стр. 59 от първоинстанционното дело, ведомост за движение на наличности на материали и стоки към 31. 12. 2012г., подписана от двете страни на стр. 39 от първоинстанционното дело, констативен протокол изх. № УКДР -70-11-2836 от 05. 10. 2012г., също подписан от двете страни/, потвърдено от гласните доказателства по делото и заключението на приетата съдебно – счетоводна експертиза. Процесните количества фероманган са били в държане на ответника преди сключване на възмездния договор за влог от 2008г., до който момент също е имало договор за влог, но безвъзмезден, като до сключване на договора от 2008г. се е стигнало по предложение на ответника. Поради това процесният фероманган според Пловдивски апелативен съд се явява „създаден“ В. по смисъла на пар. 2 ЗР НУРОДДРВВЗ при влизането й в сила и поради това не е необходимо подписване на приемо – предавателен протокол по образеца на наредбата, какъвто се съставя само за новопредаден В., т.е. чл. 15, ал. 2 от наредбата е неприложим в тази хипотеза. Ценени са заключенията на съдебно – техническите експертизи, според които част от фероманган 6 е наличен при ответника, поради което искът за реално връщане на процесния фероманган е уважен за липсващото количество от 27 420 кг. фероманган 2 и от 29 936 кг. фероманган 6. За разликата до целия предявен размер главният иск е отхвърлен като неоснователен.
Акцесорният иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за договорената в чл. 14 от процесния договор неустойка в размер на 10% върху липсващите В., върху стойността им към момента на констатирането на липсата, е приет от Пловдивски АС за частично основателен съобразно цените, посочени от ищеца към момента на липсата /25. 06. 2013г./, за сумата 10 573. 12. лв..
Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че касаторът – ответник не е формулирал в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба правни въпроси от значение за изхода по конкретното дело, поради което не е осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е нужно да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
В т. 1.1, 1.2, 1.3 и в т. 2 от изложението към касационната жалба на ответника въобще не са формулирани правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правните въпроси от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, като обжалваното въззивно решение не може да бъде допуснато до касационен контрол, без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания, различни от формулираните в касационната жалба. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а е и възможно жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Твърденията и изложените обстоятелства на ответника в горепосочената част от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба, представляват единствено и само оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, и като такива са неотносими към настоящото производство по чл. 288 ГПК.
Трети и четвърти въпроси, формулирани от касатора ответник: “Могат ли вписванията в счетоводните книги на едно търговско дружество да служат като доказателство по дело?“ и „Императивна ли е разпоредбата на чл. 15 ал. 2 от Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси (НУРОДДРВВЗ) по отношение на това преди заприходяването на съответните държавни резерви и военновременни запаси да бъдат съставени (изготвени) както Приемателен акт, така и Сертификат за качество, като приложение към приемателния акт?“, притежават характеристиките на правен въпрос, но не и на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК вр. с т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са от значение за изхода по конкретното дело като необусловили правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение.
Третият въпрос, макар обсъден от въззивния съд в атакуваното въззивно решение, не е обусловил решаващата му воля, тъй като изводът за наличието на съхранявани от ответника по силата на процесния договор за влог В. – процесните количества фероманган 2 и фероманган 6, е обусловен от съвкупната преценка на всички приети по делото доказателства, т.е. освен от вписванията в счетоводството на ответното дружество: от останалите писмени доказателства, измежду които и такива с характер на частни документи, съдържащи извънсъдебно признание на неизгодни за ответника факти, от гласните доказателства и от неоспореното заключение на счетоводната експертиза, от които доказателства и без вписванията в счетоводните книги на [фирма], би бил изведен същия фактически и правен извод. По отношение на същия трети въпрос следва да бъде посочено, че не е налице и соченото допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като влязлото в сила решение № 262 от 16. 01. 2009г. по гр. дело № 247/2008г. на ОС В. Т., съдържа разрешение на въпроса, което не противоречи, а съответства на разрешението в обжалваното решение – в мотивите му е прието, че вписванията в счетоводните книги на едно учреждение, предприятие или търговско дружество могат да служат като доказателства по делото, ако са представени като такива по него, и след като експертиза е установила редовното им водене съгласно ЗСч.
Четвъртият въпрос, формулиран от касатора – ответник, въобще не е обсъждан от въззивния съд в атакуваното решение, поради което не би могъл да е от значение за изхода по конкретния правен спор. Обсъден е различен въпрос за приложното поле на пар. 2 ЗР НУРОДДРВВЗ по отношение на заварени при влизане в сила на наредбата В., спрямо които е приета за неприложима нормата на чл. 15, ал. 2 от същата наредба. При извод, за неприложимост на чл. 15, ал. 2 НУРОДДРВВЗ към процесното облигационно правоотношение поради характера на процесните В. на „създадени“, а не на новосъздадени В., преценката дали нормата на чл. 15, ал. 2 от наредбата е императивна или не, е ирелеванта за изхода по конкретния спор. Не е обосновано и соченото допълнително основание за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по този въпрос, като не са посочени каквито и да било обстоятелства от значение за точното прилагане на закона и/или за развитието на правото.
На основание изложеното не следва да бъде допускано касационно обжалване на атакуваното от ответника по неговата касационна жалба въззивно решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационна жалба с вх. № 750 от 29. 01. 2016г. на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], срещу решение № 407 от 17. 12. 2015г. по в. търг. дело № 491/2015г. на Пловдивския апелативен съд, първи търговски състав в частта му, с която е потвърдено решение № 299 от 21. 05. 2015г., постановено по т.д.№737/2013г. по описа на Пловдивския окръжен съд-търговско отделение, ХVІ-ти състав, в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен иска с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД за сумата 4 881. 73лв..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 407 от 17. 12. 2015г. по в. търг. дело № 491/2015г. на Пловдивския апелативен съд, първи търговски състав в частта му, с която е потвърдено решение № 299 от 21. 05. 2015г., постановено по т.д.№737/2013г. по описа на Пловдивския окръжен съд-търговско отделение, ХVІ-ти състав, в частта му, с която ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], е осъден да възстанови реално в натура и да предаде на ищеца Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, 27 420 кг. фероманган 2 и 29 936 кг. фероманган 6, представляващи военно-временни запаси, предоставени за съхранение по договор № 83 от 10. 10. 2008г., както и да заплати на ищеца договорна неустойка от 10 % от пазарната стойност на липсващите материали в размер на 10 573.12 лв. към датата на констатиране на липсата – 25. 06. 2013г., ведно със законната лихва върху сумата от сезиране на съда на 08. 10. 2013г. до изплащането й.
Определението в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима касационната жалба на ищеца, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касатора – ищец. В останалата част то е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: