8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 43
гр. София, 19.01.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гражданско дело № 1693 по описа за 2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. С. М., И. М. М. и Г. И. С., подадена чрез адвокат Н. Я. Я. срещу решение № 1 от 06.01.2017 г. по гр. дело № 254/2016 г. на Великотърновски апелативен съд.
Ответникът Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ не е взел становище.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на Великотърновски апелативен съд е потвърдил решение № 176 от 15.04.2016 г. по гр. дело № 1130/2014 г. на Плевенски окръжен съд и е присъдил разноски в полза на въззиваемия в размер на сумата 8101 лв. С първоинстанционното решение са уважени искове, предявени от КОНПИ против И. С. М., И. М. М. и Г. И. С. по чл. 74 и сл. от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /ЗОПДНПИ/, като са отнети в полза на Държавата от И. С. М. сумата 5000 лв., получена от продажба на дружествени дялове на [фирма], [населено място], от И. С. М. и И. М. М. имущество, представляващо златни предмети, подробно изброени в диспозитива на съдебния акт на обща стойност 247368.93 лв., от Г. И. С. лек автомобил, марка „Рено 19” с рег. [рег.номер на МПС] , рама V., двигател № F., присъдени са разноски. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че за целия проверяван период несъответствието между приходи и разходи на ответниците е в размер на 375484.51 лв. Съдът е констатирал, че несъответствието по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ между отрицателния нетен доход и придобитото имущество е в размер на 335747.10 лв., което надвишава сумата по разпоредбата за целия проверяван период. По тези съображения въззивният съд е приел иска за основателен.
Предвид задължението на касационния съд да упражни служебен контрол по отношение вероятната нищожност или недопустимост на съдебния акт /в този смисъл са разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1/, настоящия състав намира за необходимо да посочени следните съображения. Не са налице данни за вероятна нищожност на решението. Същото е постановено от законен състав, в писмена форма, в пределите на правораздавателната власт на съда, подписано е от съдиите, участвали при разглеждането на делото, съдържа ясни мотиви. Не са налице данни и за вероятна недопустимост на решението. То е постановено при наличие на право на иск и надлежното му упражняване, а сезирането на въззивната инстанция е извършено при наличие на право на жалба и надлежното й упражняване. Във връзка със служебния контрол за вероятна недопустимост на въззивното решение, освен изложените съображения, трябва да се имат предвид и следните мотиви, относно въпросите, поставени от касаторите по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:
Първият по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос е формулиран, както следва: „Длъжен ли е съдът да следи при проверка за допустимост на иска и при констатиране на допуснати нарушения на императивна материално-правна норма, визирана в чл. 25, ал. 1 от ЗОПДНПИ – липса на уведомление от прокурора, да остави ИМ с правно основание чл. 74, ал. 1 и 2 от ЗОПДНПИ без движение и да даде срок за отстраняване на недостатъците, съгласно чл. 129, ал. 1 ГПК?”. В изложението се поддържа становище за нередовност на исковата молба, произтичаща от допуснато според касаторите нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗОПДНПИ, определено от тях като „липса на уведомление от прокурора”. От данните по делото /том І от първоинстанционното дело, л. 117 и л. 123/ се установява, че уведомления по чл. 25, ал. 1 ЗОПДНПИ са направени, като макар и неточно адресирани /до директора на КОНПИ /, същите съдържат реквизитите по чл. 25, ал. 2 от същия закон и имат вътрешно процесуална релевантност за реализиране на следващите процесуални действия за движение на производството, предхождащо предявяването на иска. Обстоятелството, че въпросните уведомления не са изготвени във формата, указана в приложение № 1 от ЗР на Инструкция № 513 от 11.03.2013 г., обн. ДВ, бр. 30/26.03.2013 г. не прави исковата молба по чл. 74 ЗОПДНПИ нередовна. Производството, предхождащо предявяването на иска от КОНПИ се състои от последователно развиващи се действия, имащи за цел изготвяне на иск, който следва да има съдържанието, регламентирано в чл. 127 и чл. 128 ГПК и съгласно 77, ал. 4 ЗОПДНПИ доказателства относно обстоятелствата, изброени в нормата на специалния закон. Изготвянето на представените уведомления по чл. 25, ал. 1 ЗОПДНПИ, при спазване изискванията на чл. 25, ал. 2 от същия нормативен акт, без съобразяване на посочения образец не е засегнало правата на участниците в производството /такива твърдения няма, а и от данните по делото не се установява изготвянето на уведомленията по чл. 25 ЗОПДНПИ да е засегнало права на участниците в производството/, както и не се отразило на валидността на крайния акт, с който приключва производството, предхождащо съдебното производство – иск по чл. 74 и сл. ЗОПДИНПИ, предявен въз основа на решение на КОНПИ по чл. 61, ал. 2, т. 2 от същия закон /с.з./. От доказателствата е видно, че мотивираните доклади по чл. 61, ал. 1 с.з. са изготвени от компетентния орган – директора на ТД на КОНПИ – Велико Т., решенията чл. 61, ал. 2, т. 2 с.з. са изготвени от компетентния орган, по реда на предвидената в нормата процедура, а исковата молба отговаря на изискванията на ГПК и ЗОПДНПИ. Цитираният въпрос не формира основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като съдържа хипотеза – нередовност на искова молба, която не е съобразена с развитието на процесуалното правоотношение в конкретния случай, при който сезирането на съда е редовно, а съдебното производството процесуално допустимо. Липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК има за правна последица недопускането на касационен контрол, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания. За пълнота на настоящите мотиви е необходимо да се отбележи, че неправилно касаторите се позовават на ТР № 3 от 19.07.2010 г. по т. дело № 3/2009 г. на ОСГК и на ТР № 1/2013 от 9.12.2013 г. по т. дело № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС. С първото от цитираните тълкувателни решения ОСГК на ВКС се е произнесло по въпрос, неотносим към настоящия спор – съставлява ли вписването на искова молба, съобразно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗС изискване за редовността й, неизпълнението на което обуславя приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК /чл. 100, ал. 2 ГПК – отм./, а с второто тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС се третира въпрос за хипотезите, при които възниква задължение за въззивния съд служебно да събира доказателства, който също така е неотносим към настоящия спор. Необходимо е да се отбележи още, че становището на касаторите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, съгласно което правото на Държавата да отнеме имущество възниква от фактически състав, в който се включва уведомлението по чл. 25, ал. 2 ЗОПДНПИ е неправилно. Правото на Държавата да отнеме незаконно придобито имущество, защитавано с иска по чл. 74, ал. 1 с.з. е очертано с разпоредбите на чл. 1, вр. чл. 21 с.з., а уведомлението по чл. 25 вр. чл. 22 с.з. е част от последователно развиващи се действия в производството по проверка по чл. 21, ал. 2 с.з., което не засяга фактическия състав на имуществената отговорност на ответниците, нито редовността на сезирането на съда. С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че с цитирания въпрос не е обосновано приложно поле на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Вторият по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос е формулиран, както следва: „Задължение на съда ли е да следи при проверка за редовността на исковата молба и при констатиране на допуснати нарушения на императивни правни норми по чл. 77, ал. 4, т. 1 и т. 3 от ЗОПДНПИ- непредставяне на доказателства за: вида и стойността на придобитото през проверявания период имущество; и наличието на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, обуславящи правото за предявяване на Иск с правно основание чл. 74, ал. 1 и 2 от ЗОПДНПИ, да остави ИМ без движение и да даде срок за отстраняване на недостатъците, съгласно чл. 129, ал. 1 от ГПК”.
Цитираният въпрос произтича от становище на касаторите за допуснати нарушения на чл. 77, ал. 4, т. 1 и т. 3 ЗОПДНПИ, които не са констатирани от въззивния съд, а се поддържат от жалбоподателите. При преценка на редовността на исковата молба по чл. 74 с.з. не може да се направи извод за непредставяне на доказателства за вида и стойността на придобитото през проверявания период имущество, както и за „наличието на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице”. Напротив такива доказателства са събрани още при провеждане на проверката по чл. 21 с.з и са обсъдени в мотивираните доклади по чл. 61, ал. 1 с.з., предхождащи приемането на решение по чл. 61, ал. 2, т. 2 с.з. В случая събирането на доказателства в първоинстанционното производство или във въззивното производство, включително чрез назначаването на експертизи – автотехническа и икономическа и установяването на значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица по смисъла на чл. 21, ал. 2 вр. § 1, т. 7 ДР на ЗОПДНПИ е процесуална дейност на съда по доказване на твърденията, доводите и възраженията на страните по делото, която не засяга редовността на сезирането на съда с исковата молба по чл. 74 с.з. В цитираният въпрос не е очертана хипотеза на конкретни обстоятелства, относими към вида и стойността на придобитото през проверявания период имущество, за които КОНПИ не е представила доказателства по чл. 77, ал. 4, т. 1 и т. 4 с.з. Твърдението за непредставяне на доказателства е общо, така е формулирано и в цитирания въпрос, поради което следва да се приеме, че не е свързано с конкретни обстоятелства, по които са събирани доказателства в производството по Раздел ІV ЗОПДНПИ. В посочените по – горе мотивирани доклади по чл. 61 с.з., решение по чл. 61, ал. 2, т. 2 с.з., искова молба по чл. 74 с.з. са отразени доказателствата, въз основа на които са направени фактическите и правни констатации на КОНПИ, посочена е цената на иска, включително начинът й на формиране, съответно са приложени към исковата молба на КОНПИ и представени в производството пред окръжния съд същите доказателства. Поради това твърдението на касаторите за непредставяне на доказателства не съответства на данните по делото, а цитираният въпрос не формира основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като съдържа хипотеза – нередовност на искова молба, която не е съобразена с развитието на процесуалното правоотношение в конкретния случай, при който сезирането на съда е редовно, а съдебното производството процесуално допустимо. Формулирането на същия въпрос не е съобразено с разясненията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, съгласно които общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК произтича от решаващите изводи на въззивния съд, съответно от проведените от него съдопроизводствени действия, а не от субективните становища на страните. Въпрос, който е изведен от становище на страната, както е в случая не съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая цитирания въпрос не релевира общи предпоставки за допускане на касационно обжалване, касационният съд не може и не е длъжен да извежда правните въпроси от твърденията и доводите на касатора, а липсата на правен въпрос, каквато се констатира от настоящия състав, т.е. на въпрос, който да притежава характеристиките на общо основание е достатъчно съображение за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания /в този смисъл са разясненията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС/. В допълнение към изложеното е необходимо да се посочени още, че както по предходния въпрос, така и по разглеждания въпрос касаторите се позовават на същите тълкувателни решения, съответно на ОСГК и на ОСГКТК на ВКС, които се отнасят до въпроси, които не са идентични с поставения въпрос, т.е. не могат да са релевантни за настоящото дело, включително по отношение на разрешенията във въззивното решение. С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че с цитирания въпрос не е обосновано приложно поле на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Третият по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос е формулиран, както следва: „Следва ли да се приеме, че по смисъла на разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 3 от ЗОПДНПИ е допустимо съдът да отнеме „незаконно придобито имущество“ от лице навършило пълнолетие, към момента на образуване на проверката по чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ и към момента на предявяване на иск по чл. 74 ЗОПДНПИ, което е придобито от него като непълнолетен. В случай, че е допустимо, следва ли това лице да бъде конституирано в производството като необходим другар с родителите си и да носи солидарна отговорност с тях за целия иск, който включва и друго имущество”.
Първата част от въпроса – „Следва ли да се приеме, че по смисъла на разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 3 от ЗОПДНПИ е допустимо съдът да отнеме „незаконно придобито имущество“ от лице навършило пълнолетие, към момента на образуване на проверката по чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ и към момента на предявяване на иск по чл. 74 ЗОПДНПИ, което е придобито от него като непълнолетен” е релевантна, въззивният съд се е произнесъл по този въпрос, но не е обосновано допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В мотивите на въззивното решение е прието, че доводите на жалбоподателите са неоснователни. Апелативният съд е приел, че в полза на Държавата се отнема незаконно придобито имущество, което включва имуществото на проверяваното лице, имуществото придобито от двамата съпрузи или от лицата във фактическо съжителство, имуществото на ненавършилите пълнолетие лица, имуществото с лице, с което проверяваното лице е във фактическо съжителство. Същият съд е обосновал разбирането, че е достатъчно да е налице придобиване на незаконно имущество от ненавършило пълнолетие лице, като без значение е навършването на пълнолетие към момента на предявяване на иск, което касае неговата процесуална дееспособност. В решението е изложено виждането, че обратното би означавало изключване на възможността незаконно придобитото имущество от ненавършило пълнолетие лице с навършване на неговото пълнолетие да бъде отнето. Съдът е констатирал, че в случая не е налице хипотезата на прехвърляне на незаконно придобито имущество на роднини по права линия без ограничение на степените по смисъла на чл. 65 ЗОПДНПИ. С поставения въпрос, в цитираната част не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради липсата на мотивирани допълнителни основания. Съгласно разрешенията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС касаторът е задължен да въведе с правния въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл допълнителни основания, които съставляват хипотезите, посочени от законодателя, в които се проявява общото основание, а именно разрешения правен въпрос от значение за изхода на делото. В настоящия случай в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите не са мотивирали допълнителни основания, чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или чрез позоваване на съдебна практика, която не е актуална, с оглед промяната на законодателството или обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване на непълнота, неяснота или противоречие на конкретни правни разпоредби. Цитираната съдебна практика не третира посочените хипотези – тя не е посочена от касаторите, като формирана при неточно приложение на закона или при промяна на законодателството или обществените условия. В конкретния случай не е обоснована непълнота, неяснота или противоречие на правни разпоредби. Поради това не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С оглед на всичко изложено по- горе следва да се приеме, че с цитирания въпрос не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Втората част от въпроса – „В случай, че е допустимо, следва ли това лице да бъде конституирано в производството като необходим другар с родителите си и да носи солидарна отговорност с тях за целия иск, който включва и друго имущество”, не е релевантна, както поради вече изложеното за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване по първата част от поставения въпрос, с който цитирания въпрос / неговата втора част/ е свързан, така и поради следните обстоятелства. Въпросът е поставен, с оглед становище на касаторите, без връзка с разрешения, приети в обжалваното въззивно решение. Поради изложеното по – горе за характеристиките на общото основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснени с ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, като правен въпрос, изведен от решаващите мотиви на въззивния съд и неотносимостта на цитирания въпрос към решаващите изводи на въззивния съд, следва да се приеме, че същият въпрос не съставлява общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. За него е относимо и изложеното по – горе за липсата на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С цитираната практика – решение по гр. дело № 1008/2015 г. на състав на І г.о., ТР на ОСГКТК на ВКС № 1/2013 г., решение по конституционно дело № 1/2013 г. касаторите не обосновават предпоставки за допускане на касационен контрол, тъй като не е мотивирано общо основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, липсата на което има за правна последица недопускане на касационно обжалване. С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че с цитирания въпрос не е обосновано приложно поле на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1 от 06.01.2017 г. по гр. дело № 254/2016 г. на Великотърновски апелативен съд в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: