3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
С.,17.01.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1002/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, [населено място] срещу определение № 272 от 08.11.2011 г. по т. д. № 971/2011г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от агенцията касационна жалба срещу решение № 225 от 18.07.2011 г. по гр. д. № 200/2011 г. на Габровски окръжен съд.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно по съображения, че допустимостта на касационната жалба следва да бъде преценявана с оглед редакцията на чл. 280, ал. 2 ГПК преди изменението й с ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г., тъй като исковата молба е подадена преди тази дата.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, [населено място] касационна жалба, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на всеки от обективно съединените искове е под установения в чл. 280, ал. 2 ГПК /в редакцията след изменението й от ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./ минимален размер до 10 000 лв. за търговските дела.
Определението е правилно.
Настоящият състав споделя извода за недопустимост на касационното обжалване на постановеното от Габровски окръжен съд решение № 225 от 18.07.2011 г. по гр. д. № 200/2011 г. Извършената от първия тричленен състав преценка е в съответствие с императивното изискване на чл. 280, ал. 2 ГПК. Правилно е отчетено обстоятелството, че в случая се касае за обективно съединяване на искове, поради което предвиденият в закона минимален размер на цената на иска, като условие за допустимост на касационното обжалване, следва да бъде налице за всяка от претенциите. Неоснователно е позоваването от страна на частния жалбоподател на разпоредбата на § 25 от ПЗР от ЗИДГПК /ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./., предвиждаща, че висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Под „висящо производство” следва да се разбира производството по делото пред съответната инстанция, а не производството по делото въобще. Този извод следва категорично от логическото тълкуване на преходните и заключителни разпоредби, приети с ГПК и с всички останали закони за изменението и допълнението му. Следователно, настоящата редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК, допускаща касационен контрол върху въззивните решения по търговски дела само за искове с цена над 10 000 лв., е приложима за всички касационни производства, които са образувани след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ, бр. 100/2010 г./, т. е. от датата на обнародването му – 21.12.2010 г., както правилно е прието и в атакуваното определение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 272 от 08.11.2011 г. по т. д. № 971/2011г.на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: