3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
София, 03.02.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 166/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ЗК „Калето” /в ликвидация/ – [населено място], срещу въззивно определение № 614 от 18.09.2014 г., постановено по ч. т. д. № 536/2014 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 228 от 19.05.2014 г. по т. д. № 276/2013 г. на Добрички окръжен съд в частта, с която е прекратено производството по делото в частта относно предявения от ЗК „Калето” /в ликвидация” иск по чл.439, ал.1 ГПК за установяване недължимост на лихва за забава върху главница от 31 370 лв. за периода от 14.01.2004 г. до окончателното плащане.
В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като се поддържа, че същото е неправилно поради необоснованост и нарушения на закона.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, тъй като „не се е съобразил с разпоредбата на чл.119 ЗЗД, според която с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла; макар давността за лихвата да не е изтекла, ако главното вземане е погасено по давност, погасява се и вземането за лихва, съгласно чл.119 ЗЗД”. За доказване на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК са представени решение № 334/07.02.1970 г. по гр. д. № 2304/1969 г. на ВС, ІІ г. о., решение № 2648/10.10.1978 г. по гр. д. № 1767/1978 г. на ВС, І г. о., решение № 1006/20.06.2003 г. по гр. д. № 191/1003 г. на ВС, І г. о.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника [фирма] – [населено място], който изразява становище за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване и за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Добрички окръжен съд, с което е прекратено производството по гр. д. № 276/2013 г. в частта относно предявения от ЗК „Калето” /в ликвидация/ против [фирма] отрицателен установителен иск за недължимост на законната лихва върху главница от 31 370 лв. за периода от 14.01.2014 г. до окончателното плащане, предмет на издаден в производството по ч. гр. д. № 171/2001 г. на Тервелски районен съд изпълнителен лист, Варненски апелативен съд е приел за правилен извода на първоинстанционния съд, че в предоставения за това срок ищецът – частен жалбоподател не е отстранил нередовностите на исковата молба като не е посочил размер на вземането за законни лихви и не е внесъл държавна такса върху иска за недължимост на лихвите. Въззивният съд е изложил съображения, че макар да е акцесорно по своя характер, вземането за законни лихви е самостоятелно и предполага защита с отделен иск по чл.439 ГПК, който следва да бъде индивидуализиран по размер.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, касационното обжалване се допуска, когато с въззивния акт е разрешен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос /въпроси/ от значение за изхода на делото. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на значимия за всяко дело правен въпрос е задължение на касатора, респ. на частния жалбоподател, който следва да обоснове надлежно приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. С оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес Върховният касационен съд не разполага с правомощия да извежда и формулира служебно релевантния правен въпрос, а може само да го уточни и квалифицира в случай, че същият не е поставен прецизно от обжалващата страна. Непосочването на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване и освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда сочените от страната допълнителни предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател не е посочил конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а е обосновал приложното поле на касационното обжалване със съждения за смисъла и значението на разпоредбата на чл.119 ЗЗД, уреждаща погасителната давност за акцесорни вземания. Въпросът за давността е въведен в предмета на делото като основание за недължимост на вземането за законна лихва, но не е обсъждан от въззивния съд при постановяване на обжалваното определение. Единственият извод, с който съдът е аргументирал потвърждаването на първоинстанционното определение за частично прекратяване на делото, е в смисъл, че след като ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба чрез посочване на размер на вземането за законни лихви, чието съществуване оспорва с иска по чл.439, ал.1 ГПК, делото подлежи на прекратяване в частта за лихвите. При така формирания решаващ извод неприлагането от страна на въззивния съд на разпоредбата на чл.119 ЗЗД няма значение за изхода на делото и касационно обжалване по повод на този „въпрос” не може да бъде допуснато.
Представената с изложението съдебна практика е по приложението на чл.119 ЗЗД и поради неотносимостта й към решаващия извод на въззивния съд за прекратяване на делото не следва да бъде обсъждана.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. т. д. № 536/2014 г. на Варненски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 614 от 18.09.2014 г., постановено по ч. т. д. № 536/2014 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :