3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
София, 02.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 852/2017 година
Производството е по 248 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, за изменение на постановеното по делото определение № 661 от 29.11.2017 г. в частта за разноските.
В молбата се поддържа, че неправилно е отказано присъждането на разноски на ответника по касация за производството по чл.288 ГПК, тъй като с отговора на касационната жалба е представен договор за правна защита и съдействие, който има силата на разписка. Уточнява се, че посоченият в договора адвокатски хонорар е начислен само за един адвокат, като вписването в пълномощното и на втори адвокат, вкл. и за предходните инстанции, е извършено по съображения, основани на влошено здравословно състояние на първия от тях. Молителят прилага описаната в отговора по чл.287, ал.1 ГПК, но непредставена с него, фактура за заплатено адв.възнаграждение, заедно с ДДС, както и други доказателства във връзка с твърденията в молбата. Претендира се изменение на определението, като се присъдят в полза на дружеството молител разноски в размер на 9 960 лв.
Ответникът по молбата – [фирма] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема, че молбата по чл.248 ГПК е допустима.
С определение № 661 от 29.11.2017 г. настоящият съдебен състав не е допуснал касационно обжалване на решение № 305 от 23.12.2016 г. по в.т.д. № 572/2016 г. на Апелативен съд – В., Търговско отделение. Независимо от изхода на делото, искането на ответното по касация дружество за присъждане на разноски не е уважено. Изложени са съображения във връзка с: несъответствие между представеното с отговора на касационната жалба пълномощно, по силата на което са упълномощени адвокати И. Р. и Н. Н. и договора за правна защита и съдействие, в който фигурира името само на адв. Р., без да е уточнено основанието, на което адв. Н. осъществява на практика безплатна правна помощ; липсата на изрично посочен размер на договорено и заплатено адв.възнаграждение и дължим ДДС; липса на описаната като приложение фактура във вр. с плащането, включително и в частта, съставляваща ДДС, чиято дължимост се твърди, но не се доказва.
След преценка на данните, относими към искането на ответника по касация за присъждане на разноски за производството пред ВКС, настоящият състав приема молбата за частично основателна – до размер на 4 150 лева. Действително, отразеното в представения по касационното дело договор за правна защита и съдействие заплащане в брой на сумата от 9 960 лв./ с включен ДДС/ е достатъчно, за да се счете, че договорът има характер и на разписка, независимо от липсата на изрично отразяване на уговорен начин на плащане /съставляващ реквизит от самия договор./ Липсват обаче данни, въз основа на които да се счете за неприложим чл.78, ал.1 ГПК относно дължимост на възнаграждение само за един адвокат, т.е. половината от уговореното такова. В случая е учредена надлежна представителна власт на двама адвокати, посочени в представеното пълномощно / стр.50 от т.д. № 852/2017 г./ , които са приподписали и отговора по чл.287, ал.1 ГПК. В инкорпорирания в отговора списък по чл.80 ГПК е заявено изрично: „представяме договор за правна помощ и фактура, от които е видно, че ни е заплатен адвокатски хонорар в размер на 9960 лв….”. Имайки предвид извършените от пълномощниците на ответника по касация процесуални действия и твърдения в приподписания от тях отговор на жалбата, следва да се присъди само половината от договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно чл.78, ал.1 ГПК. Върху посочената по-горе сума от 4 150 лв. – разноски за един адвокат, не следва да се начислява ДДС, тъй като не са представени своевременно доказателства за дължимост на ДДС, което е констатирано и в определението по чл.288 ГПК. Представените с молбата по чл.248 ГПК писмени доказателства /дори и да е налице пропуск при окомплектоване на отговора на касационната жалба/, не могат да бъдат преценявани, като депозирани след срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ определение № 661 от 29.11.2017 г. по т.д. № 852/2017г. по описа на ВКС, Търговска колегия, ІІ т.о., като ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 4 150 /четири хиляди сто и петдесет/ лева – разноски за касационно производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: