О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
гр. София, 16.01.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 14 ЯНУАРИ през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №3176 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на Д. Г. М. от гр. Пазарджик, приподписана от процесуалния й пълномощник, срещу определение №495/14.11.2018 г. по в.ч.гр.д. №579/2018 на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение на ОС-Пазарджик от 21.09.2018 г. по гр.д. №532/18 за прекратяване на производството по отрицателния установителен иск, предявен от частния касатор срещу П. Л. У. и Д. Н. Д. за това, че не съществува договор за заем между двамата ответници, по силата на който първият се е задължил към втория за сумата от 70 000 лева, като недопустимо, поради липса на правен интерес,.
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд.
Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е приел, че първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск , предявен от Д. Г. М. срещу П. Л. У. и Д. Н. Д. за това, че не съществува договор за заем между двамата ответници, по силата на който първият се е задължил към втория за сумата от 70 000 лева и по него У. не дължи на Д. сумата 128 800 лева. Ищцата обосновава правния си интерес от иска с това, че тя и ответникът У. са съдружници в „Автотранс-1“ООД и върху дела на У. в дружеството е наложен запор по изп.дело №276/17 по описа на ЧСИ рег.№ 886 въз основа на издадена в полза на Д. заповед за изпълнение за горните суми, и последният е предявил иск по чл.517 ал.3 ГПК за прекратяване на дружеството, в което ищцата е съдружник наред с длъжника по изпълнението У., в производството, по който М. е конституирана като трето лице-помагач на ответника У.. Твърди се,че допустимостта на иска на последната произтича от интереса й дружеството да бъде запазено. Съставът на ПАС е приел, че такъв интерес липсва, тъй като уважаването му не би въздействало върху основателността на иска по чл.517 ал.3 ГПК, доколкото последната е в зависимост само от това, дали дружеството е заплатило на взискателя дължимата от съдружника-длъжник стойност на дела или самото задължение на последния към взискателя е било погасено от длъжника или трето лице. Изложени са и съображения, че на М. като трето лице-помагач във висящото производство, е осигурена защита да осуети уважаването на иска по чл.517 ал.3 ГПК в рамките на това производство. За последната липсва възможност да се намесва в отношенията на другия съдружник с трето за дружеството лице, доколкото самата тя като съдружник в ООД не отговаря за личните задължения да другия съдружник. Нещо повече: при уважаване на иска по чл.517 ал.3 ГПК нейният патримониум не се засяга, доколкото тя като съдружник-недлъжник има право да получи пълната стойност на своя дружествен дял.По изложените съображения , въззивният състав е счел, че липсва правен интерес от така предявения установителен иск и е потвърдил определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по него.
Като обуславящи изхода на спора , с оглед преценка за допускане до касация по чл.280 от ГПК на подадената частна касационна жалба се сочат въпросите за това, можело ли привлеченото или встъпило в производството трето лице-помагач да предяви инцидентен установителен иск , в чия полза следвало да бъде издаден обратен ИЛ в случай на уважаване на настоящия иск на дружеството или на съдружника-недлъжник, в случая, когато настоящият отрицателен установителен иск бъде уважен, при положение,че е уважен и иска по чл.517 ал.3 ГПК и дружеството бъде прекратено.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес.
В конкретния случай, нито един от така формулираните въпроси не от значение за изхода на спора, нито изобщо е включен в предмета му, и отговорът му не обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания акт. Последната правилно е формирана в насока, че правен интерес от предявения отрицателен установителен иск липсва, тъй като уважаването му не би въздействало върху основателността на иска по чл.517 ал.3 ГПК, която е в зависимост само от това, дали дружеството е заплатило на взискателя дължимата от съдружника-длъжник стойност на дела или самото задължение на последния към взискателя е било погасено, както и за това, че във всички случаи, съдружник в ООД не отговаря за личните задължения да другия съдружник и при уважаване на иска по чл.517 ал.3 ГПК патримониумът на съдружника-недлъжник не се засяга, тъй като той има право да получи пълната стойност на своя дружествен дял. Следователно изхода на спора не е в зависимост от отговорите на формираните от страна на касатора правни въпроси, което изключва допускане до касация/ така т.1 от цитираното по-горе ТР/
Ето защо по тази ЧКЖ не е налице основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №495/14.11.2018 г. по в.ч.гр.д. №579/2018 на Пловдивски апелативен съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.