Определение №43 от по ч.пр. дело №505/505 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№43

гр.София, 02.02.2012 година

В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 505/2011 година

Производството е по чл.274, ал.1, т.2 и ал.2, предл.първо ГПК във връзка с чл.192, ал.4 ГПК/отм./.
Образувано е по частна жалба на Й. С. Й. срещу определение № 254 от 06.06.2011 год. по гр.дело № 376/2010 год. на Софийския окръжен съд, с което жалбоподателката, заедно със С. Д. С., Я. Б. З., Е. И. С., А. В. С. и Й. И. Й. са осъдени да заплатят на Ю. Л. Х., С. К. К., Г. Д. К., Е. Д. Н., Г. Д. З., В. Г. Д., Д. Г. Д., Д. М. А., М. Д. П. и Ж. Д. П. сумата 2 236 лева направени разноски по делото.
Поддържат се оплаквания, че разноските неправилно са присъдени в тежест на ответниците-наследници на С. З., след като в тяхна полза е възстановена собствеността върху ливада от * дка и е посочен № * по картата на възстановената собственост въз основа на заверена от поземлената комисия непрофесионално издадена скица. Според жалбоподателката, направените по делото разноски се дължат от поземлената комисия, която е заверила скицата на имота, без изготвилото я компетентно техническо лице да е дешифрирало аерофотоснимката от 1961 год.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
Разпоредбата на чл.64, ал.1 ГПК/отм./ предвижда отговорност на противната страна да заплати на страната, в чиято полза е решено делото, заплатените от последната такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имала такъв. Отговорността за заплащане на разноски се поражда от фактически състав, който включва: а/ неоснователно предизвикан правен спор; б/ разноски, причинени от водене на дело по повод на тоя спор и в/ съдебно решение, което потвърждава правното твърдение на претендиращия разноски и отхвърля правното твърдение на отговарящия за разноски. Вина за предизвикване на делото не е нужна. Страната, срещу която е постановено решението, носи отговорност за разноски даже и да е положила най-голяма грижа да издири действителното правно положение, преди да предизвика делото. Съгласно чл.65, ал.2 ГПК/отм./, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
В случая, са налице предпоставките на чл.64, ал.1 ГПК/отм./ за възлагане на разноските по делото в тежест на ответниците. Срещу тях е уважен установителен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, като е признато за установено, че наследодателят на ищците-Л. К. С., бивш жител на [населено място], починал на 05.12.1973 год., е бил собственик на ливада от * дка в землището на същото село, подробно индивидуализирана в диспозитива на съдебното решение № 253 от 27.04.2011 год. по гр.дело № 376/2010 год. на Софийския окръжен съд. Ответниците са оспорили иска и са обжалвали пред Върховния касационен съд първоначално постановеното въззивно решение № 279 от 27.04.2009 год. по гр.дело № 702/2008 год. на Софийския окръжен съд, с което искът е бил уважен, като при новото разглеждане на делото са възразявали, че претенцията е процесуално недопустима поради липса на правен интерес и са поискали прекратяване на производството, а при условията на евентуалност да бъде потвърдено отхвърлителното първоинстанционно решение.
С оглед на процесуалното поведение на ответниците, след като е уважил предявения срещу тях иск, въззивният съд правилно с обжалваното определение е възложил върху тях отговорността за направените от ищците разноски по делото. Жалбоподателката не отрича обстоятелството, че ищците са направили разноски в присъдения с определението размер, а твърди, че липсва основание ответниците да бъдат осъдени да ги заплатят на страната, в чиято полза е решено делото. Както се посочи обаче, ответниците не са признали иска, поради което са били налице условията на чл.64, ал.1 във връзка с чл.65, ал.2 ГПК/отм./ за осъждането им да заплатят на ищците направените от тях разноски. Частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а определението на въззивния съд – в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 254 от 06.06.2011 год. по гр.дело № 376/2010 год. на Софийския окръжен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/

Scroll to Top