5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
София,24.06.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети юни през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1002/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. В. Р. от [населено място] срещу въззивно решение № 122 от 08.05.2012 г., постановено по т. д. № 59/2012 г. на Великотърновски апелативен съд. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 44 от 18.11.2011 г. по т. д. № 35/2010 г. на Ловешки окръжен съд в частта, с която касаторът е осъден на основание чл.240, ал.2 ТЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати на [фирма] – [населено място], сумата 24 205.19 лв., изплатена по разходни касови ордери за периода 06.02.2007 г. – 05.09.2007 г. и представляваща част от вреда в размер на 243 214.09 лв., ведно със зконната лихва от 25.06.2010 г. до окончателното плащане, и сумата 9 618.79 лв. – лихва за забава за периода от 13.07.2007 г. до 25.06.2010 г. В останалата част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила при условията на чл.296, т.2, пр.1 ГПК.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като се излагат касационни доводи по чл.281, т.3 ГПК за неговата неправилност. К. поддържа, че въззивният съд е възприел неправилната правна квалификация на иска, дадена от първоинстанционния съд, без да изпълни процесуалното си задължение да изследва сам действителното основание на исковата претенция. Твърди, че в разпореждането за насрочване на делото съдът е квалифицирал иска по чл.240а ТЗ, а с решението се е произнесъл по непредявен иск с правно основание чл.240, ал.2 ТЗ. Навежда оплакване, че в противоречие с материалния закон съдът е определил отговорността по чл.240 ТЗ като деликтна, вместо като специална договорна отговорност, и неправилно е обвързал основателността на исковата претенция с елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Позовава се на процесуални нарушения при преценката на доказателствата и на незаконосъобразен отказ на съда да обсъди съществен за спора въпрос – допустимо ли е да се предявява иск за вреди срещу член на съвета на директорите на акционерно дружество, ако има взето решение от общото събрание на акционерите за освобождаването му от отговорност.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяване на решението, които е подвел под основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответниците по касация [фирма] /в ликвидация/ – [населено място], [фирма] – [населено място] и „Р. Й. а. с.” – акционерно дружество със седалище в [населено място], Република Ч., оспорват искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба в писмен отговор по чл.287 ГПК. В отговора е направено и искане за присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението по т. д. № 35/2010 г. на Ловешки окръжен съд в неговата осъдителна част, Великотърновски апелативен съд е приел, че в хода на делото е доказано наличието на имуществена вреда в размер на 24 05.19 лв., която е причинена на ищеца [фирма] от ответника Б. В. Р. в качеството му на член на съвета на директорите и изпълнителен директор на дружеството през периода 06.02.2007 г. – 05.09.2007 г. и подлежи на обезщетяване от ответника по правилата на чл.240, ал.2 ТЗ във вр. с чл.240а ТЗ. Като вреда е определена констатираната чрез инвентаризация на касовата наличност в дружеството липса на парични средства, изплатени на трети лица въз основа на неосчетоводени и неподкрепени с първични счетоводни документи 30 бр. разходни касови ордери, съставени в периода 06.02.2007 г. – 05.09.2007 г. Въззивният съд е съобразил показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели, според които „порочната практика” да се изплащат парични средства от касата на дружеството без представяне на разходнооправдателни документи е въведена по нареждане на ответника по времето, когато той е изпълнявал функциите на изпълнителен директор и член на съвета на директорите на [фирма]. Взети са предвид и констатациите в заключението на съдебно – счетоводната експертиза, че през релевантния за спора период е извършвано безотчетно разходване на парични средства от касата на дружеството като са изплащани заплати и възнаграждения по трудови и граждански договори, без да има първични счетоводни документи за извършване на съответните трудови дейности и услуги. След преценка на доказателствата е направен извод, че ответникът не е положил дължимата грижа на добър търговец да следи за спазването на финансовата дисциплина и за сключването на трудови и граждански договори с лицата, на които са изплатени липсващите парични суми, с което е нарушил виновно чл.237, ал.2 ТЗ и от това е последвала вреда за акционерното дружество, съизмеряваща се с изплатените по процесните ордери суми. В зависимост от извода за основателност на главния иск за сумата 24 205.19 лв., за основателен е счетен и акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 9 618.79 лв. Преди да се произнесе по исковете, въззивният съд се е позовал изрично на решение от 28.07.2008 г. на общото събрание на акционерите на [фирма], с което Б. Р. не е освободен от отговорност за дейността си като член на съвета на директорите през 2007 г.
В съобразителната част на въззивното решение са изложени подробни мотиви срещу доводите във въззивната жалба на ответника за постановяване на обжалваното решение по непредявен иск с правно основание чл.240, ал.2 ТЗ, вместо по действително предявения иск с правно основание чл.240а ТЗ. Съставът на Великотърновски апелативен съд е посочил, че главният иск се основава на разпоредбата на чл.240а ТЗ, тъй като е предявен от [фирма] в качеството му на мажоритарен собственик на капитала на [фирма] в полза на увреденото дружество. Изразил е становище, че разликата между исковете по чл.240а ТЗ и чл.240, ал.2 ТЗ се проявява само по отношение на лицата, активно легитимирани да ги предявят, не и по отношение на основанието за ангажиране на отговорността на членовете на управителните органи на акционерното дружество. Като е отчел факта, че претендираната с иска сума е присъдена в полза на [фирма] под формата на обезщетение за причинена от член на съвета на директорите имуществена вреда, въззивният състав е отказал да възприеме довода на жалбоподателя за разглеждане на непредявен иск.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран нито един правен въпрос, който може да се подведе под общото основание на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация. Съдържанието на изложението се изчерпва с доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяване на обжалваното решение, които имат значение за правилността на решението, не и за допускането му до касационно обжалване на специфичните основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Относимите към правилността на решението въпроси не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК, тъй като дори да е неправилно, решението не би могло да се допусне до касационен контрол, ако не са доказани основания от кръга на визираните в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В този смисъл са и указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че непосочването на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване.
Независимо от изложеното следва да се отбележи, че повдигнатите в изложението въпроси не кореспондират с мотивите към въззивното решение и нямат значение за изхода на делото.
Не отговаря на истината твърдението на касатора, че в отклонение от задължителната практика в решение № 45/20.04.2010 г. по т. д. № 516/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., въззивният съд не се е произнесъл по възражението му, че не следва да носи отговорност по чл.240а ТЗ за вреди, причинени извън периода, през който е изпълнявал функциите на член на съвета на директорите и изпълнителен директор на [фирма]. За да уважи иска по чл.240а ТЗ, въззивният съд е обсъдил доказателствата по делото и е направил извод, че вредите са причинени по време, когато ответникът – касатор е бил член на съвета на директорите, и именно поради това той дължи обезщетение за тях по силата на чл.240, ал.2 ТЗ във вр. с чл.240а ТЗ.
Невярно е и твърдението, че в противоречие с практиката в решение № 28/18.11.2011 г. по т. д. № 30/2009 г. на Разградски окръжен съд /което не съдържа отбелязване да е влязло в сила/ съдът е уважил иска по чл.240а ТЗ при наличие на взето от общото събрание решение за освобождаване на касатора от отговорност за причинени на акционерното дружество вреди. Въззивният съд се е произнесъл по иска, след като е констатирал, че с решение на общото събрание на акционерите на [фирма] от 28.07.2008 г. ответникът не е освободен от имуществена отговорност за годината, през която са причинени вредите /2007 г./. Субективното убеждение на касатора, че е освободен от отговорност за вреди и за 2007 г., е без значение за достъпа до касационно обжалване.
С касационната жалба не е въведен изричен довод по чл.281, т.2 ГПК, но в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са развити съображения за постановяване на решението по непредявен иск, което насочва към оплакване за процесуална недопустимост на въззивното решение. Данните по делото не създават предположение за недопустимост на решението като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване /т.1 от цитираното тълкувателно решение/. Въззивният съд се е произнесъл по иск с правна квалификация чл.240а ТЗ като е изложил ясни мотиви за съотношението между разпоредбите на чл.240, ал.2 ТЗ и чл.240а ТЗ. При разглеждане на иска съдът е обсъдил обективните и субективни предпоставки, които е преценил за относими към съдържанието на специалната имуществена отговорност по чл.240, ал.2 ТЗ във вр. с чл.240а ТЗ. Отговорността на касатора по чл.240, ал.2 ТЗ във вр. с чл.240а ТЗ е ангажирана след направен извод, че същият не е изпълнил вменени от закона задължения като член на съвета на директорите на [фирма], от което дружеството е претърпяло вреди до размер на претендираната с главния иск парична сума. Становището на съда, че отговорността на членовете на съвета на директорите на акционерно дружество за причинени на дружеството вреди е деликтна, няма отношение към допустимостта на въззивното решение и не може да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 59/2012 г. на Великотърновски апелативен съд.
Разноски не следва да се присъждат на ответниците по касация поради непредставяне на доказателства, че са извършени.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 122 от 08.05.2012 г., постановено по т. д. № 59/2012 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :