О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 430
[населено място] , 29. 07. 2013 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова Светлана Калинова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 1806/2013 година намери следното :
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Д. Н. Ч. е подал касационна жалба срещу решение № 47 от 13.12.2012 г. по гр.д. № 20121200500881 от 2012 г. по описа на Благоевградския окръжен съд , с което е потвърдено решение № 5646 от 11.07.2012 г., постановено по гр.д. № 3776 от 2010 г. по описа на Районен съд, [населено място]. Прави се оплакване за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, допускане на съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В представеното изложение Д. Н. Ч. отново навежда оплаквания за неправилност на решението , посочва , че то е постановено в противоречие с практиката на ВКС и се поставят следните въпроси: Първият въпрос, който се поставя е : кои правила следва да се приложат за подобренията , извършени от С. Г. . Вторият въпрос е за разграничаване разходите за подобрения и увеличената стойност на имота ; кога движимите вещи се превръщат в недвижими и подлежат ли на плащане незаконните строежи. Счита, че касационното обжалване е допустимо при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Подържа, че решението е постановено без да са съобразени указанията, дадени с Постановление № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д. № 9 от 1974 г. на Пленума на ВС. Представя се и решение № 532 от 17.06.1994 г. по гр.д. № 382 от 1994 г. на ВС , І г.о.
Ответника С. Н. Г. е представила отговор, в който изразява становище за недопускане на касационно обжалване. Подчертава, че в изложението се инвокират оплаквания по чл.281, т.3 ГПК и излага становище в подкрепа на решението.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на Д. Н. Ч. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ защото не са налице условията на чл.280 , ал.1 , т.1 и т.3 ГПК, макар да е цитирано Тълкувателно решение № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д. № 9 от 1974 г. на Пленума на ВС .
Касираното решение е постановено във втората фаза на делбата като с него е разрешен въпроса за поделяемостта, стойността и възлагането при условията на чл.349, ал.2 ГПК на спорния имот: представляващ жилище, ситуирано в северния близнак от на масивната двуетажна сграда, изградена в имот пл. № 330, за който заедно с им. пл. №…е отреден УПИ… , кв.33 по плана на гр. “С.”,[жк]. С този акт са уважени претенциите по сметки по реда на чл.346 ГПК, включващи направените от ответницата подобрения за 3963,50 лв. и са отхвърлени до претендирания размер от 12 650 лв. На последно място на основание чл. 348 ГПК съдът е постановил изнасянето на публична продан на гараж с тоалетна и баня.
Предмет на касационната жалба е възлагането на жилището на С. Г. , уважаването на иска й за подобрения и отхвърлянето на претенцията по сметки на касатора. В частта от решението с което гаража, тоалетната и банята са изнесени на публична продан решението на делба е влязло в сила.
По отношение на решението с което се възлага по реда на чл.349, ал.2 ГПК жилището на Г. , касатора не е поставил никакви въпроси в предметното поле на чл.280, ал.1 ГПК поради което съдебният акт не следва да бъде допуснат до касационна проверка.
По поставените въпроси по отношение на решението , с което частично са уважени исканията по сметки също не се налага да се допусне касационна проверка защото изложената аргументация съответства на практиката на ВКС , изразена в Тълкувателно решение № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д. № 9 от 1974 г. на Пленума на ВС .
Въззивният съд след подробен анализ на доказателствата е приел, че е доказано, че подобренията са извършени от С. Г. без противопоставянето, но и без изричното съгласие на съсобственика поради което следва да се съобразят с правилата на водене на чужда работа без пълномощия чл. 60 ЗЗД, в каквото е и тълкуването дадено в цитираното постановление.
В тази насока изрично е посочено че “П., с оглед притежаваните от него 1/ 2 ид.ч. има право на половината от разходите за извършените работи, които увеличават стойността на имота и със спестяването на които другата страна се е обогатила”.
В съответствие с практиката е и извода по вторият въпрос, че когато движимите вещи са трайно прикрепени към сградата и то по такъв начин, че след демонтажа им ще бъдат унищожени, те следва да се считат за части от недвижимия имот и да бъдат оценявани заедно с него.
Разпоредбата на чл.280 , ал.1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, който се различава от вече формираната съдебна практика или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложението не съдържа такива правни въпроси, които да `са отнесени към хипотезата на приложното поле на чл.280 , ал.1, т.1 и т.3 ГПК, поради което касационно обжалване на решението не следва да се допуска.
Касатора дължи на ответника С. Н. Г. направените пред тази инстанция разноски в размер на 200 лв., документирани с договор за правна защита и съдействие № [ЕГН] от 21.02.2012 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 47 от 13.12.2012 г. по гр.д. № 20121200500881 от 2012 г. по описа на Благоевградския окръжен съд по касационната жалба на Д. Н. Ч. в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК .
ОСЪЖДА Д. Н. Ч. с ЕГН [ЕГН] да заплати в полза на С. Н. Г. направените разноски по делото за тази инстанция в размер на 200 /двеста/ лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: